„Нарцис и Ехо“ е съвременен поглед към древния мит за влюбения в себе си младеж и нимфата, която се омайвала от собствения си глас. Спектакълът е създаден под ръководството на утвърдени имена − Недко Солаков (художник), Георги Господинов (писател), Красимира Стоянова (световноизвестна оперна певица), Галина Борисова (хореограф) и Явор Гърдев (режисьор). Участниците са носители на първата Национална стипендия „С усилие към звездите“. Сред тях са млади актьори, режисьорът Ованес Торосян, Себастиан Цолов, който създава на живо музиката на ударни инструменти. Гост-актьор е Антъни Пенев. Основен двигател на целия процес – от подбора на стипендиантите до сценичната реализация, е оперната певица Ина Кънчева и нейната фондация „Културни перспективи“.
Имах страхотния късмет да започна международна кариера когато бях едва на 20 г. Много хора оставиха добър отпечатък върху мен. И когато научих, че очаквам дете, реших да основа фондацията с моето семейство и най-близки приятели, за да правим независими проекти. Осъществявахме ги с подкрепата на частни дарители до 2018 г. когато Столична община застана до нас и проекта „С усилие към звездите“, след това се присъедини Пловдивска община и др. С бавни, но сигурни стъпки развиваме проектите си, които аз (като продуцент) съвместявам с творческото си развитие като певица. Специфичното в нашата стипендия е, че осигурява менторска подкрепа. Слава богу, присъединиха се много ярки личности, които са в разцвета на творческите си сили в момента. Те дават на младите хора увереността, че някой ги забелязва, иска да им помогне и цени това, което правят.
„Нарцис и Ехо“ е по „Метаморфози“на Овидий и прочутата легенда. Ние направихме различен прочит за самотата, суетата и отчуждението. Всички стипендианти се поставят в този спектакъл като автори. Някои от тях може би ще продължат да работят заедно и това е много хубаво. Този тип „динамични коалиции“ много ми импонират – артистите да се запознават в дълбочина с това какво прави другият, да черпят вдъхновение, енергия… Избрали сме (неслучайно) нашата първа ключова визия да бъде един екран на телефон. Свидетели сме как хората „се потапят“ в идеята да се харесват на другите като самоцел. А на нас ни се иска да създадем съдържание, за което да бъдем харесвани и което да бъде водещо. Надявам се публиката да оцени нашите стипендианти.
Прочитът на историята за Нарцис и Ехо неминуемо поставя проблема за истинските стойности и способността да ги отделим от всичко друго, както и за разрушителната сила на егото, но и за градивното отношение на твореца към усещането за „аз-а“. Как разглеждат тези вечни въпроси младите творци, техните ментори и самата Ина Кънчева? Отговорът:
Важно е да имаме самоирония и да не се взимаме прекалено сериозно, но да помним, че артистът винаги е опозиционер. Той трябва да насочва вниманието по-скоро към грешката, към нарочно изкривеното. Добре би било, с лекотата на играта, да поставя темата за изяществото, за виртуозността. По този начин той е търсещият, а егото е само един двигател, позиция, която ни дава възможност да бъдем „в състезанието“, да бъдем устойчиви на „ветровете“. Искахме да направим проект, който да е синкретичен и да е като опера. Известно е, че на италиански „опера“ означава „творба“, „произведение на изкуството“, „работа“. В това се съдържа идеята, че всички изкуства заедно правят операта. В нашите стипендианти потърсих хора, които искат да погледнат „настрани“. Това беше идеята и на менторите, които ги учеха, че тезисът трябва да има много добра аргументация в сферата, в която го третираме. За да се получи убедителност на разказа, да остане като следа, трябва да сме подготвени, трябва общата ни култура да е на високо ниво и добрината, човешкото да излезе на преден план. Това е основното, което се опитахме да постигнем.
Представленията са на 1 ноември в Драматичен театър – Пловдив (част от програмата на Пловдив − Културна столица на Европа), а на 4 и 7 ноември − в Театър „Азарян“ (НДК) в София.
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита първата фабрика за винили в страната, която на този етап ще е и единствената на Балканите. Пред БТА..
От фондация "Наталия Симеонова" са подали документи за регистрация на читалище, което ще носи името на легендата на българската рок музика Кирил Маричков. Това съобщи пред БНР бившата водеща на едно от популярните преди време телевизионни предавания "Море..
"Вечният годеник" е първият публикуван на български роман на известната френска писателка Аниес Десарт. Преводът е на Силвия Колева. Историята се заплита в ритуалната зала в кметството, където малко момченце се обяснява в любов на момиченце на..
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита..