Тридесет години след началото на прехода от социализъм към демокрация, започнал на 10 ноември 1989 година, в България настъпиха много промени. Израснаха две поколения, за които случилото се преди 1989 година е почти непознато. Разказите на родителите за онзи период често са твърде кратки или без особени подробности. Децата им от своя страна, бързо губят интерес и спират да питат, заживявайки в настоящето. Немалко от тях, приемат постигнатото от страната в политически и обществен план за даденост и уверено се възползват от възможността да пътуват, опознават и работят в различни европейски страни. Въпреки своя избор, България остава завинаги в сърцето на част от тях и след време, те се завръщат и продължават живота си у нас. Работата му като журналист за няколко онлайн медии, среща Даниел Пенев с много българи – емигранти, избрали да се завърнат в родината. Вдъхновен от личните им истории, той решава да събере част от тях в книга, чието представяне в София премина при огромен интерес.
Присъствието на стотици хора на премиера на книга, разказваща вдъхновяващите истории на успешни българи, е доказателство, че хората са гладни за позитивни новини и поглед към България, а не да слушат само за катастрофи, убийства, кражби и корупция – смята авторът Явно тези 30 години гняв дават плод под формата на желание за нещо позитивно и градивно.
Историите, разказани в книгата „Хората, които променят България“ са 30 и броят им не е случаен – точно толкова, колкото са и изминалите началото на прехода години. Младостта на автора и фактът, че е „дете на прехода“, родено след събитията от 10 ноември 1989 г., не му позволяват да направи сравнение за живота преди и след тази дата, но му дават възможност да даде своя дефиниция на понятието промяна.
За него тя е:
Едно от онези понятия, които подлежат на толкова интерпретации, колкото хора има по Земята. Причината е, че всеки гледа през различна призма, спрямо ценностите, преживяванията и опита, както и собствената си среда. За мен промяната е всяка малка стъпка или действие, независимо дали е на местно, национално или международно ниво, която прави живота и света по-добър.
Предговорът на изданието, Даниел поверява на журналиста Веселина Седларска. Избира я, понеже тя е първият журналист, повярвал в неговите възможности, помогнала му да изгради своя стил. “Книгата се отваря със съмнение и се затваря с възхищение, а всяка от описаните истории е урок по кураж. Затова прилича на учебник за мъдрите неща, които обикновено не са в учебниците, а в живота наоколо“ – пише Седларска. Има и кратка притча, която подчертава смисълът от подобно издание. На премиерата я прочете журналистът Ася Методиева:
Веднъж цар Акбар начертал една дълга линия и попитал министрите си – как може да се направи тази линия по-къса, без човек да се докосва до нея? Бирбал, когото смятали за най-мъдрия човек в държавата, се приближил и начертал близо до първата линия друга, но по-дълга от нея. Тази книга е за хората, които чертаят по-дългата линия. Има два начина твоята кула да е по-висока от чуждата – като събаряш чуждата или като строиш своята собствена. Хората на по-дългата линия не се интересуват от чуждите кули, те строят своите. А когато видят много висока чужда кула – радват се. Защото „щом някой може, значи и аз мога“ – това е тяхното верую. Хората, които чертаят по-дългата линия, са онези, които водят общността напред.
Даниел Пенев споделя, че макар всички истории, описани в книгата, да са му особено скъпи, най-вдъхновяваща за него е тази на предприемача Кирил Петков. Той развива успешен бизнес, свързан с производство и дистрибуция на пробиотици. Освен това е един от инициаторите за създаването на център за приложни изследвания и иновации към Биологическия факултет на Софийския университет. Петков е известен и с участието си в различни каузи като тази за издирването на алпиниста Боян Петров, който остана завинаги в Хималаите, при завръщането си от връх Шиша Пангма през май 2018 г.
Снимки: Александър Найденов
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
Кога последно посетихте музикален клуб? Забелязахте лицата на хората там? Бяха различни, нали? – именно това ще се опита да ни покаже и изложбата "Лицата..