Тридесет години след началото на прехода от социализъм към демокрация, започнал на 10 ноември 1989 година, в България настъпиха много промени. Израснаха две поколения, за които случилото се преди 1989 година е почти непознато. Разказите на родителите за онзи период често са твърде кратки или без особени подробности. Децата им от своя страна, бързо губят интерес и спират да питат, заживявайки в настоящето. Немалко от тях, приемат постигнатото от страната в политически и обществен план за даденост и уверено се възползват от възможността да пътуват, опознават и работят в различни европейски страни. Въпреки своя избор, България остава завинаги в сърцето на част от тях и след време, те се завръщат и продължават живота си у нас. Работата му като журналист за няколко онлайн медии, среща Даниел Пенев с много българи – емигранти, избрали да се завърнат в родината. Вдъхновен от личните им истории, той решава да събере част от тях в книга, чието представяне в София премина при огромен интерес.

Присъствието на стотици хора на премиера на книга, разказваща вдъхновяващите истории на успешни българи, е доказателство, че хората са гладни за позитивни новини и поглед към България, а не да слушат само за катастрофи, убийства, кражби и корупция – смята авторът Явно тези 30 години гняв дават плод под формата на желание за нещо позитивно и градивно.

Историите, разказани в книгата „Хората, които променят България“ са 30 и броят им не е случаен – точно толкова, колкото са и изминалите началото на прехода години. Младостта на автора и фактът, че е „дете на прехода“, родено след събитията от 10 ноември 1989 г., не му позволяват да направи сравнение за живота преди и след тази дата, но му дават възможност да даде своя дефиниция на понятието промяна.

За него тя е:

Едно от онези понятия, които подлежат на толкова интерпретации, колкото хора има по Земята. Причината е, че всеки гледа през различна призма, спрямо ценностите, преживяванията и опита, както и собствената си среда. За мен промяната е всяка малка стъпка или действие, независимо дали е на местно, национално или международно ниво, която прави живота и света по-добър.

Предговорът на изданието, Даниел поверява на журналиста Веселина Седларска. Избира я, понеже тя е първият журналист, повярвал в неговите възможности, помогнала му да изгради своя стил. “Книгата се отваря със съмнение и се затваря с възхищение, а всяка от описаните истории е урок по кураж. Затова прилича на учебник за мъдрите неща, които обикновено не са в учебниците, а в живота наоколо“ – пише Седларска. Има и кратка притча, която подчертава смисълът от подобно издание. На премиерата я прочете журналистът Ася Методиева:

Веднъж цар Акбар начертал една дълга линия и попитал министрите си – как може да се направи тази линия по-къса, без човек да се докосва до нея? Бирбал, когото смятали за най-мъдрия човек в държавата, се приближил и начертал близо до първата линия друга, но по-дълга от нея. Тази книга е за хората, които чертаят по-дългата линия. Има два начина твоята кула да е по-висока от чуждата – като събаряш чуждата или като строиш своята собствена. Хората на по-дългата линия не се интересуват от чуждите кули, те строят своите. А когато видят много висока чужда кула – радват се. Защото „щом някой може, значи и аз мога“ – това е тяхното верую. Хората, които чертаят по-дългата линия, са онези, които водят общността напред.

Даниел Пенев споделя, че макар всички истории, описани в книгата, да са му особено скъпи, най-вдъхновяваща за него е тази на предприемача Кирил Петков. Той развива успешен бизнес, свързан с производство и дистрибуция на пробиотици. Освен това е един от инициаторите за създаването на център за приложни изследвания и иновации към Биологическия факултет на Софийския университет. Петков е известен и с участието си в различни каузи като тази за издирването на алпиниста Боян Петров, който остана завинаги в Хималаите, при завръщането си от връх Шиша Пангма през май 2018 г.

Снимки: Александър Найденов