Един самоук майстор тръгва по пътя на своята мечта и година след година претворява образите, които изпълват въображението му и го карат да препуска, съревновавайки се с най-бързоходния си враг – времето. Ала когато един ден присяда, за да се наслади на собственото си творение, тленността му го предава.

Марин Петков прекарва цял живот в родното си село Малък Поровец край Исперих. Но професията му на снабдител често го отвежда в подбалканския район, където остава запленен от достолепието на българските възрожденски къщи. Умението на някогашните дърворезбари, чиито произведения красят старинните домове, запалва пламък в душата му, който ще гори до сетните му дни. Затова и последните 16 години от живота си той се отблагодарява за уменията, дарени му от Бог, и с помощта на дървения материал превръща къщата си в шедьовър – преклонение пред изкуството на възрожденските майстори.

Той е един обикновен човек – на пръв поглед, живял през целия си живот в едно малко красиво селце – разказва за майстор Марин стопанката на къщата Елена Симеонова. – Човек обаче с огромно въображение, сърце и две златни ръце, който се прекланя пред творчеството на великите ни майстори дърворезбари от Възраждането. В Къщата с дърворезбите може да се види оригиналното му майсторско свидетелство от 1948 г., защото той е и майстор на мебели. По отношение на дърворезбарството обаче е самоук, но изключително четящ човек, който не е бил с прекалено високо самочувствие, за да каже – аз мога всичко. Много години се е подготвял, затова и в къщата няма случайни неща и всичко е плод на една съвършена логика и дисциплина.

Майстор Марин декорира с обработено дърво всички мебели, корнизи, тавани и веранди на дома си, а на външната страна на прозорците поставя по един макет на паметника на Шипка. На портата пък изписва думите “Дом, отворен за всеки желаещ да посети” – защото той прави своите дърворезби като наследство, което да остави и хората да му се радват. Завещава им и завет с копието на “Колелото на живота” на Захари Зограф.

В това произведение е скрито посланието на майстора – вярвам го още от първия момент, в който видях колелото в двора на къщата – заявява Елена Симеонова. – Чрез него той ни казва, че в края на живота си, когато се обръщаме назад, разбираме, че най-важно е какво оставяме след себе си, какво е онова, с което ще ни помнят живите.

Семейния олтар майстор Марин украсява с дърворезбовани икони и великолепни олтарни двери. С “Рождество Христово” и с удивителното копие на “Тайната вечеря” на Леонардо от дърво той сочи началото и края на земния път на Спасителя. Марин Петков създава и няколко тематични стаи. В “Тронната зала” той разполага голяма маса, долап, камина и, разбира се, царствения трон, за който се вдъхновява от филма за Симеон Велики “Златният век”. В “Стаята с мечовете” на целия таван изобразява ордена “За храброст”, прекланяйки се пред героизма на българския войник. А в “Бялата стая”, която е по детски светла и чиста, отново на тавана поставя дванайсетте апостоли.

Марин Петков се е поддавал на провокациите на непознатото – казва още собственичката на къщата по повод на т.нар. Арабска стая. – Около две години той се е подготвял за тази стая, докато пристъпи към изпълнението на украсата. Разбира се, всичко е адаптирано, подчинено на общата възрожденска идея на къщата. И все пак рисунъкът на дървото е по-различен, корнизът не е характерният, а таванът е направен с типичната арабска украса. Майсторът е използвал четири вида дърво с цвета на най-разпространения материал в арабския свят – тъмният махагон.

Творецът завършва делото си на границата на стария и на новия век и скоро си отива от този свят. Казват, че цялата душа на човека е в това, което прави, добавя Елена Симеонова. А душата на майстора се усеща в самобитния му дом, защото той е вложил по късче от нея във всеки един детайл.

Снимки: Къщата с дърворезбите