Един самоук майстор тръгва по пътя на своята мечта и година след година претворява образите, които изпълват въображението му и го карат да препуска, съревновавайки се с най-бързоходния си враг – времето. Ала когато един ден присяда, за да се наслади на собственото си творение, тленността му го предава.
Марин Петков прекарва цял живот в родното си село Малък Поровец край Исперих. Но професията му на снабдител често го отвежда в подбалканския район, където остава запленен от достолепието на българските възрожденски къщи. Умението на някогашните дърворезбари, чиито произведения красят старинните домове, запалва пламък в душата му, който ще гори до сетните му дни. Затова и последните 16 години от живота си той се отблагодарява за уменията, дарени му от Бог, и с помощта на дървения материал превръща къщата си в шедьовър – преклонение пред изкуството на възрожденските майстори.
Той е един обикновен човек – на пръв поглед, живял през целия си живот в едно малко красиво селце – разказва за майстор Марин стопанката на къщата Елена Симеонова. – Човек обаче с огромно въображение, сърце и две златни ръце, който се прекланя пред творчеството на великите ни майстори дърворезбари от Възраждането. В Къщата с дърворезбите може да се види оригиналното му майсторско свидетелство от 1948 г., защото той е и майстор на мебели. По отношение на дърворезбарството обаче е самоук, но изключително четящ човек, който не е бил с прекалено високо самочувствие, за да каже – аз мога всичко. Много години се е подготвял, затова и в къщата няма случайни неща и всичко е плод на една съвършена логика и дисциплина.
Майстор Марин декорира с обработено дърво всички мебели, корнизи, тавани и веранди на дома си, а на външната страна на прозорците поставя по един макет на паметника на Шипка. На портата пък изписва думите “Дом, отворен за всеки желаещ да посети” – защото той прави своите дърворезби като наследство, което да остави и хората да му се радват. Завещава им и завет с копието на “Колелото на живота” на Захари Зограф.
В това произведение е скрито посланието на майстора – вярвам го още от първия момент, в който видях колелото в двора на къщата – заявява Елена Симеонова. – Чрез него той ни казва, че в края на живота си, когато се обръщаме назад, разбираме, че най-важно е какво оставяме след себе си, какво е онова, с което ще ни помнят живите.
Семейния олтар майстор Марин украсява с дърворезбовани икони и великолепни олтарни двери. С “Рождество Христово” и с удивителното копие на “Тайната вечеря” на Леонардо от дърво той сочи началото и края на земния път на Спасителя. Марин Петков създава и няколко тематични стаи. В “Тронната зала” той разполага голяма маса, долап, камина и, разбира се, царствения трон, за който се вдъхновява от филма за Симеон Велики “Златният век”. В “Стаята с мечовете” на целия таван изобразява ордена “За храброст”, прекланяйки се пред героизма на българския войник. А в “Бялата стая”, която е по детски светла и чиста, отново на тавана поставя дванайсетте апостоли.
Марин Петков се е поддавал на провокациите на непознатото – казва още собственичката на къщата по повод на т.нар. Арабска стая. – Около две години той се е подготвял за тази стая, докато пристъпи към изпълнението на украсата. Разбира се, всичко е адаптирано, подчинено на общата възрожденска идея на къщата. И все пак рисунъкът на дървото е по-различен, корнизът не е характерният, а таванът е направен с типичната арабска украса. Майсторът е използвал четири вида дърво с цвета на най-разпространения материал в арабския свят – тъмният махагон.
Творецът завършва делото си на границата на стария и на новия век и скоро си отива от този свят. Казват, че цялата душа на човека е в това, което прави, добавя Елена Симеонова. А душата на майстора се усеща в самобитния му дом, защото той е вложил по късче от нея във всеки един детайл.
Снимки: Къщата с дърворезбите
Любимият на малки и големи Фестивал на цацата поставя началото на морските приключения в курортното селце Кранево! Атрактивна програма, много музика, танци, игри и богата кулинарна селекция очакват гостите край северния ни черноморски бряг от 14..
За нас, българите, Батак е град-светиня! И до днес в него отеква ехото от трагичните събития, свързани с Априлското въстание през 1876 г. , когато по-голямата част от невинните жители на родопското градче са посечени от османския поробител –..
През това лято гостите на община Чепеларе ще могат да разнообразят ваканцията си сред красивата природа на Родопите с още един планински маршрут. Става дума за новата туристическа пътека "Пещерната лаборатория, Старата граница, пещера Топчето, пилон..
България, разположена в центъра на древни цивилизации, предлага впечатляващи исторически забележителности, заобиколени от най-добрите черноморски..