Областта Бесарабия, чието име идва от династията на влашките войводи Басараби, е била част от българската държава до края на X век. След това територията е завладявана от кумани, печенеги и монголи, както и от басарабите през XIV век. Тези земи стават част и от Османската империя до 1812 г., когато след една от руско-турските войни, районът е завладян от Русия. Сведения за заселвания на българи от Ямбол, Сливен, Карнобат и региона по далечните земи има още от средата на XVIII век. След 1774-та преселването им става масово, заради репресиите, на които са подложени от Османската империя, а и заради примамливото предложение от руска страна, всяко семейство да получи големи парчета земя за вечно ползване. В селските райони те са освободени от данъци за тридесет години, а в градовете – до пет. Освен това, българите получават уверение, че ще получат финансова помощ за построяването на своите нови домове. Когато пристигат по тези земи обаче, попадат в една безкрайна равнина, пълна с тръни и бурени, която никога не е била обработвана. С много труд и воля, българите успяват да преобразят региона, превръщайки пустошта в огромна житница, а собствените си градини в райско кътче, с разнообразни зеленчукови култури и овошки. Обяснението за тяхната предприемчивост е просто – тя е израз на твърдата им убеденост, че всичко ценно, което притежават е българският им произход. Вярват, че ако го запазят, не ще има сила или проблем, който да ги сломи. На това се дължи и изключителната любов, която таят към България и вълнението, с което днешните бесарабски българи говорят за нея, без значение, че много от тях никога не са я посещавали.
Историята за формирането на общността на бесарабските българи, живеещи днес на територията на две държави /Молдова и Украйна/ е разказана и в нова книга, посветена на тях. В „Среща с Бесарабия“ Елисавета Белобрадова споделя емоциите, които преживява, по време на деветдневното си пътешествие в региона.
Пътуването включваше престой и в Румъния, в градове, които касаят българската история. В Бесарабия имахме много интересни преживявания. Имам интервю с една 94-годишна българка, която е преживяла Гладната година в Украйна. 10 години по-късно, т. нар. Гладомор се случва и в Бесарабия. На българите им е отнета частната собственост, одържавяват се имотите, животните, мъжете биват изпращани в Сибир и за една година, населението започва да умира от глад.
Мотивът на Елисавета да посети тези земи е свързан най-вече с множеството легенди, които се разказват у нас за бесарабските българи. Според нея срещата на живо е нещо съвсем различно от това, което човек чува и вижда по медиите.
Елисавета научава и описва като пряк свидетел живота и проблемите на българите в Бесарабия. Един от тях, свързан с възможността децата им да учат български език, всъщност вече е решен, но по различен начин за Молдова и Украйна:
В Молдова няма никакъв проблем, навсякъде да се учи български, но всички училища се водят молдовски, – споделя впечатленията си авторката на „Среща с Бесарабия“. – Българският се учи като втори език, а руският е официален и всички предмети се преподават на него. В Украйна е по-различно. Там българската гимназия има своя автономност. В Украйна имат стриктно законодателство, което предвижда руският език да отпадне от тяхната образователна програма. Това е част от политиката на Украйна за ограничаване на влиянието на Русия във вътрешните им работи. Те нямат нищо против малцинствата да изучават своите родни езици, но украинският ще замени руския в училищата. При посочване на втори език, българските деца, които посочат български, вече няма да учат руски, а украински и български, както и западен език.
Бесарабските българи изпитват и други затруднения и неволи, свързани с липсата на стабилна инфраструктура и магистрали. Те са особено важни за тях, за да могат безпрепятствено да превозват своите стоки и да търгуват. Решаването на този въпрос обаче е в ръцете на украинското правителство, което по думите им, неглижира региона.
БСП ще остане в опозиция и няма да подкрепи правителство с мандата нито на ГЕРБ, нито на ДПС. Решението е взето от Националния съвет на БСП. Това каза пред журналисти Атанас Зафиров, който ще изпълнява функциите на временен председател на БСП на мястото..
Национално изложение на породата овце Ил дьо Франс се проведе на 14 и 15 юни в Сливен. Събитието беше открито от заместник-министъра на земеделието Деян Стратев, който напомни, че породата Ил дьо Франс е една от двете специализирани месодайни породи в..
За временен председател на БСП на мястото на подалата оставка след лошото представяне на левицата-столетница Корнелия Нинова на изборите е избран Атанас Зафиров. До 10 ноември трябва да бъде извършен прекият избор на постоянен лидер на социалистите,..
През нощта ще бъде ясно и почти тихо. В неделя ще бъде слънчево, след обяд над планините и планинските райони с купеста облачност. На отделни места,..
За временен председател на БСП на мястото на подалата оставка след лошото представяне на левицата-столетница Корнелия Нинова на изборите е избран..
На 16 юни започват работа съвместните екипи на български и румънски пътни полицаи, които за поредна година ще се грижат за безопасността на движението..