Една от най-успешните книги за деца и юноши на световния книжен пазар в момента е „Истории за момичета бунтарки“. Идеята на авторките е била да разкажат за млади жени от миналото и сега, които да вдъхновят читателите да се борят за мечтите си и за промяна на света към по-добро. Именно тази книга, със своите хубави илюстрации, е подтикнала българската писателка Петя Александрова, в сътрудничество с 40 талантливи художнички, да разкаже вдъхновяващите истории на българки, живели преди нас. Книгата носи заглавието „Аз съм българка”, а историите са подбрани и поднесени по колоритен и забавен начин. Едно от достойнствата ѝ е, че всеки от разказите е действителен, а информацията е почерпена от писма, документи, разкази на свидетели и други източници.
Адресат е по-младата аудитория, но изданието предизвиква интерес и сред възрастните, които намират за интересни спомените за личности като Екатерина Каравелова, съпруга на български политик от края на XIXвек, Баба Тонка Обретенова - радетел за национално освобождение, Венета Ботева – съпруга на поета и революционер Христо Ботев, писателката Леда Милева, както и Людмила Живкова – създател на международни детски фестивали с пацифистка насоченост. В книгата са поместени спомени и за героини, чиито живот и творчество са малко известни и дори забравени. Такава е историята за Станислава Караиванова Балканска, която на 15 годишна възраст става учителка в македонския край. Преживява много трудности, но успява да устои идеите си, благодарение на волята и жилавия си характер.
Част от хората, които описвам, са малко познати дори на историците по една съвсем проста причина, няма достатъчно сведения за тях – казва писателката Петя Александрова:
Някои от историите продължават да ме изумяват, карат ме да се възхищавам на личностите, които предизвикват у мен живи и топли чувства. Такава е историята за Станислава Караиванова Балканска. Още първия ден, когато тя започва да преподава, при нея идват близо 100 деца. Събира ги в своята стая, всичките насядали на земята. В спомените си тя казва, че са били толкова много, че докато успее да покаже на всяко от тях буквите, учебният ден е преминал. Не е имала дърва за огрев и дори е гладувала, но въпреки всичко продължила да изпълнява учителската работа. Трудно е да си представим как днешните деца, задоволени с всичко, биха приели такъв живот, изпълнен с лишения. Същото това момиче след години става телеграфо-пощенски служител. Никой не е искал да я назначи, дори е търпяла подигравки заради желанието си. Тя упорства, защото тайно е успяла да усвои този занаят. Изпратила молба и до самия Княз Александър I Батенберг, а той се подписва и казва, че е много горд и щастлив да назначи първата жена чиновничка в България. Тогава дори е имало хора, които специално са отивали, за да видят как изглежда тази първа жена, дръзнала да се занимава с една, смятана само за мъжка професия.
В онези далечни времена, когато жената е нямала много права, когато, за да отиде дори на служба в църквата, е трябвало да бъде придружена от родител или от роднина, още тогава българката е диктувала събитията в своето село или град. Била е в течение с всичко случващо се и е проявявала жива реакция в обществото – казва още Петя Александрова.
Има документални свидетелства, че приемането на жени в университета е щяло да се протака още дълги години, ако не са били дамите от едно женско дружество, които написали яростна петиция с искане най-после и момичетата да имат права да учат и да получат висше образование. Исках много да разбера как е протекъл до края животът на някои от моите героини, но сведения за това няма. На 3 от героините, описани в книгата дори няма запазени снимки. Разчитах на въображението на 40 художнички, които по свой начин пресъздадоха образите. Те участват наравно с мен в създаването на книгата, за да изглежда така красива и елегантна. След време дори ще направим изложба с всички илюстрации на тема „Аз съм българка”. Тези млади художнички дадоха своя труд без да очакват хонорар от книгата, което ме кара да си мисля, че в България жените са тези, които не поставят материалното на преден план, а държат повече на духовните ценности.
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
За двадесет и трета година екипът на „Банско филм фест“ ще пренесе публиката до едни от най-екстремните точки на света посредством 75 филма от 39 държави. "Всички те са премиерни, за част от тях прожекциите в Банско ще са световни премиери", каза за..
Милена Селими, преводачката на албански език на романа "Времеубежище" на Георги Господинов, която е и представителят на българите в Комитета на националните малцинства в Албания, получи наградата за най-добър превод през 2024 г. от провеждащия се в..