След посещения в социални домове, където се отглеждат деца с различна степен на увреждания в България, Ерик Розентал, изп.директор на правозащитната организация Международни права за инвалидите, стига до извода, че тези домове са нещо като място, където се „складират ненужни хора“ в България. По думите му, животът на тези деца за обществото ни не струва нищо, а това говори не само за лоша социална политика, лоша грижа и здравеопазване, но то е нарушение на основните човешки права. Има Конвенция за правата на хората с увреждания – казва Ерик Розентал,– тя защитава правото на абсолютно всички да живеят в общността и да се радват на възможността да имат избор, както всички останали хора.

Моето тълкуване на разпоредбите на тази конвенция е, че интегрирането на детето в общността е правото му да живее в семейство. В ООН вече беше заявено, че малките домове, домовете от семеен тип, всички тези услуги, които са под формата на институции - те по никакъв начин не заместват семейството, защото него нищо не може да го замени. Повечето от децата, настанени там си имат семейства и на практика, ако подпомогнем семействата им, можем да сведем до нула броя на новите настанявания в социални домове. Доказано е, че за всички деца с увреждания, без значение от тяхното състояние,  може да бъде намерено приемно семейство, ако родителите не са в състояние да полагат грижи. Това е изискване в международен план и наша цел е да повлияем на ЕС и на другите донори, за да престанат да отпускат средства за строителство или ремонт на малки, големи и всякакви институции за настаняване на деца.

В тази връзка страната ни е на фокус в съдебна процедура срещу ЕК, каквато за първи път предизвикват три правозащитни организации на хората с увреждания в Европа. Трите организации-жалбоподатели са Европейката мрежа за независим живот (ЕМНЖ), фондация „Валидити“  и Центърът за независим живот (ЦНЖ). Техният иск беше внесен в Съда на ЕС в Люксембург и с него се оспорва решение на ЕК да не спре финансиране за България. Безвъзмездното европейско финансиране на услугите за възрастни хора и хора с увреждания у нас възлиза на 18 млн. евро, които ще бъдат използвани за изграждане, обзавеждане и оборудване на 6 дневни центъра и 68 групови домове за възрастни, хора с увреждания и с психични проблеми. Средствата ще бъдат насочени към 29 общини, в които ще бъдат разкрити до девет нови обекта за над 1000 човека.

Въпреки заявения ангажимент на България да провежда политика на деинституционализация, европейските средства ще бъдат насочени и за създаване на малки специализирани домове за настаняване на деца с увреждания. Според неправителствените организации по този начин няма как да бъдат решени сериозните проблеми, предизвикващи дискриминация, социално изключване и сегрегация на тези хора.След като получиха отказ от ЕК да прекрати този род инвестиции, на жалбоподателите не остава друга възможност, освен да се обърнат към Съда на ЕС.Образите на деца в домовете, които виждаме, трябва да събудят справедливия ни гняв – казва Стивън Алън, изпълнителен директор на „Валидити“:

Виждайки снимките от тези социални домове, това унижава чувството ни за достойнство. Въпросите обаче не са само морални, но и юридически. Факт е, че публични средства на ЕС и днес се отпускат за сегрегиране на хора с уреждания. Конкретно в България за сегрегиране на децата с уреждания. Моделът на малките групови домове, с който страната се хвали като с модел за деинтитуционализация, на практика е финансиран с парите на европейските данъкоплатци. Съгласно международното право, ЕС е задължен да не финансира сегрегацията. От много години нашата организация установява примери за подобни нарушения от страна на ЕС, а именно, че продължават да се финансират социалните домове не само за деца с увреждания, но и за възрастни в Централна и Източна Европа. ЕК непрекъснато получава жалби и е напълно наясно с този проблем. Ние не искаме животът на хиляди хората с увреждания да бъде пропилян, затова настояваме средствата да бъдат насочени към подпомагане на семействата.

Снимки: driadvocacy.org и validity.ngo