Американката Анджела Родел избира да живее и работи в България преди 15 години. Оттогава тя пее песни с българско етно звучене заедно с музикантите от група „Гологан“, снима се в няколко игрални филми на известни наши режисьори, но най-вече опознава езика и превежда български автори. Именно работата ѝ на преводач превръща американкатав посланик на българската култура към англоезичния свят. Преди две години Анджела Родел бе във финалния списък с претенденти за наградите на Американския PEN клуб, с превода си на английски език на романа “Физика на тъгата” на Георги Господинов.
Родена е в Минесота, учи езикознание и руски език в “Йейл”. Там се записва в славянския хор към университета и се влюбва в звученето на фолклорната “Мистерия на българските гласове”. Анджела посещава България през 1995 г., за да участва на фолклорния събор в Копривщица, а страстното ѝ увлечение към българската народна музика прераства в силна любов към страната, езика и културата. Така през 1996 г. Анджела се премества да живее в София, като стипендиант по програмата за международен обмен „Фулбрайт“ и учи литература, музика и фолклор. Още тогава нейният избор е подложен на изпитание. През зимата на същата година България преминава през дълбока икономическа и политическа криза. Има масови протести и тълпи от недоволни хора щурмуват сградата на парламента в София. Анджела си спомня колко трудни времена са преживели тогава хората в България, когато инфлацията е стопявала месечната им заплата, така че да не могат да спестят пари дори за седмица напред. Това беше моментът, в който осъзнах какво представлява съвременна България и какви хора живеят тук – спомня си Анджела. Днес, наред с многото си ангажименти, Анджела Родел преподава във Факултета по славянски филологии на Софийския университет, в магистърската програма за преводач-редактори. Там се чувства в свои води и казва, че музикалният слух е предпоставка, за да научаваш по-бързо чуждия език.
Ние преводачите обикновено сме на втори план, но е хубава идея да може и ние да представим нашата работа в цялата тази литературна индустрия – казва Анджела Родел. А преводът също е изкуство. Аз се чувствам като правилният човек, попаднал в България в правилния момент. Ключов момент, в моето развитие като преводач, но и развитието на българската преведена литература на английски език, беше създаването на фондация „Елизабет Костова“. Самата Елизабет е писателка, омъжена за българин, и установила, че има нужда от такава институция, която да се грижи за превода. Никога не съм учила превод преди това, просто бях езиковед, но приятели ме молеха да преведа по някое стихотворение или разказ. Сега се радвам, че вече 5-6 години преподавам в СУ и виждам, че има много българи, които са израснали с английския език, учили са на английски в чужбина. Връщат се тук и това ми дава надежда, че има кой да ме наследи в добрия превод. След 10 години ще има доста повече хора като мен, и това ще позволи много повече автори да бъдат преведени и повече издателства да публикуват преводна литература от български автори.
За Анджела, българките писатели, чиито творби досега е превела, говорят с благодарност и възхищение. Казват, че тя е пример за много българи, които като нея искат да следват мечтите си. В САЩ обаче преводът на книги е цяла индустрия – казва Анджела. Няма как да стигнеш и до една издадена книга, ако не си минал през всички етапи – от университета, през курсове по творческо писане, трима рецензенти и редактори – както казва мой колега – в Америка „редакцията е сеч“, там всеки те пита защо си избрал тази или онази дума, затова идва моментът на рутината. В България точно това ми допада – авторите са много самобитни. Списъкът ѝ с преводи включва произведения на десетки български съвременни писатели, и не само:
Сега превеждам Георги Марков, но е трудно, защото той е специфичен, говори за неговия период, за 60-те години на миналия век, за епохата на социализма. Досега съм работила с автори, на които мога да се обадя и да попитам нещо, но сега е малко по-опасно – да си сам и да не можеш да обсъждаш с автора. А една публика, която няма представа какво представляват порядките на социализма, няма как да разбере написаното от Марков. Той самият не може да говори директно за някои неща, само ги загатва, така че се налага аз да доразказвам на читателите за това време. Имам връзка със съпругата му Анабел, която ми помага с някои пояснения, но и тя не смее да пипа творчеството на Георги Марков.
Един от най-добрите цигулари в света и концермайстор на Кралския Концертгебау оркестър в Амстердам Веско Ешкенази отново си е вкъщи, в родната София. Повод са двата заключителни концерта от Националното турне на проекта "В света на музиката” на..
Покана за изложба на открито "Будителките – жените, които променят историята" отправи във Фейсбук страницата си Българският културен институт във Варшава. Експозицията ще изложена на пана на оградата пред българското посолство в полската столица...
Изложба с рисунки от осмото издание на Международния конкурс "Моята българска бродирана риза 2024" може да се види в Българския културно-информационен център в Скопие. Експозицията запознава публиката с творби на младите таланти – ученици от..
Художест вена галерия насред гората – на това оприличават очевидци крайпътната чешма с беседка край момчилградското село Конче в Родопите. Началото на..