2019 година е по-специална за пловдивския майстор Иван Тонев – известен с прозвището си Гърбача. Заради всеотдайната си работа за възраждане и запазване на старинния терзийски занаят, Иван Гърбача получи наградата „Пазител на традициите“ в категорията "Занаяти", учредена от Асоциацията за развитие на изкуствата и занаятите „АРИЗ-7“. Иван Гърбача има ателие, в което отива всеки, който иска да си ушие мъжка носия и тя да е по негов вкус и мярка. Дълги години направата на мъжката дреха било занимание в свободното време за дипломирания финансист Иван Тонев. Преди две години обаче той полага успешно изпита за майстор гайтанджия, и по-специално поставянето на гайтани при изработката на мъжка носия. Това му дава стимул да смени кантората на застрахователното дружество, където работи, със занаятчийското ателие. Казва, че нито за миг не съжалява за избора.
Терзийския занаят, който практикувам, не фигурира в класификатора на занаятите и най-близко до него беше гайтанджийството. По него се запалих преди 6 години, когато с мои съратници и приятели решихме да направим сдружение „Хайдути“. Самото име предполага, че пресъздаваме епохата, когато сме били под турско робство и по-конкретно смутните времена от средата на XVIII началото на XIX в. За съжаление, българинът не е много добре запознат с важността на хайдушкото движение. Когато започнахме да сформираме сдружението си набавяхме дрехи, оръжие, но се оказа, че дрехите съвсем не отговарят на нашето изискване. Всичко беше бедно на орнаментика и малко като размер. Тръгнахме да търсим помощ и в крайна сметка аз се захванах сам да шия мъжки връхни дрехи по старинна технология. При нея всичко се прави на ръка, както е било преди 200 години. Занимавам се с издирване на модели, обикалям по музеите, снимам стари дрехи, изучавам технологията на гайтаните. За облеклото използвам автентичен материал – шаяк, а гайтанът, който поставям, е от етнографския музей на открито „Етъра“, където го плетат на автентични гайтанджийски чаркове – машината, която плете вълнения шнур. Терзиите са шиели горни мъжки дрехи, женски по-рядко. Освен това в женската носия гайтаните не са толкова силно застъпени. Функцията на гайтана в дрехата е предимно практична, тя закрива мястото, където се съединяват две части. За да стане красиво нашите прадеди са влагали усет към детайла и са закривали скрепените елементи, така от дефекта е ставало ефект.
Този занаят е приоритетно мъжки, защото естеството на работа предполага използване на повече физическа сила. Процесът на изработката на мъжкото облекло продължава месец и повече – казва майсторът.
При женските дрехи се набляга на везбената украса, гайтанената почти липсва. Към момента няма кой да изработва дрехи за мъжката носия, затова се насочих към нея. За съжаление няма живи майстори, за да черпя опит и знание. В процеса на изследване на една носия аз откривам за себе си неща, които са били познати на старите майстори. Поставил съм в дюкяна обява, че си търся чирак, но досега никой не е останал за по-дълго. Идват и като видят колко е тежка работата, ми се обаждат с думите, че им е трудно, че изисква търпение, а работата по детайлите е отегчителна. Действително, една мъжка носия, която е комплект от потури, елек и антерия, се изработва бавно. До момента изпълнявам всичко на ръка и не съм правил компромиси в това отношение. Предпочитам да запазя този занаят в старинния му, автентичен вид. На мен работата ми носи голямо удоволствие. Най-голяма радост изпитвам когато дойде клиент да си вземе носията и като видя блясъка в очите му, когато облече дрехата и се огледа с нея. Този момент не може да се сравни с нищо друго. Напоследък виждам как набира популярност това връщане към традицията – а традиция означава да предаваш опит и знание от поколение на поколение. Дано и аз да намеря последователи, за да се запази жив занаятът ми в България.
Снимки: личен архив
В събота, минималните температури ще са между 2° и 3°, в София – около минус 2°. През деня ще е предимно слънчево. Преди обяд, на места в котловините и низините, временно видимостта ще е намалена. Максималните температури ще са от 7° до 11°, в столицата..
В "България днес" на 15 ноември ще разберем какви "неразказани истории на българите" във Франция откриха възпитаниците на неделните ни училища "Св. Св. Кирил и Методий" в Париж и "Надежда" в градовете Сен Назер и Рен. Доц. Спас Ташев от БАН ще ни каже..
В доклад до служебния премиер Димитър Главчев, Министерството на вътрешните работи изтъква, че причина за ескалацията на протеста пред Народния театър “Иван Вазов” са действията на директора на театъра Васил Василев, които не са били съгласувани с..
В "България днес" на 15 ноември ще разберем какви "неразказани истории на българите" във Франция откриха възпитаниците на неделните ни училища "Св. Св...
В брой 26 на предаването слушайте: Как програмата "Неразказаните истории на българите" работи за имиджа на страната ни по света и в..
Изложбата “Кодове на идентичност”, която се открива днес в Националния антропологичен музей при БАН, представя стари български родове, оставили..