Гала концертът, който Софийската опера посвети на големия български диригент, представи откъси от произведения, които той е дирижирал на същата сцена и къде ли не по света. Преди началото на концерта видяхме документален филм, създаден от неговия син Петър Райчев.

С него знаех, че съм в сигурни ръце, че няма да ме остави „да падна“, че няма да ме предаде, чувствах се обичана и закриляна – казва голямата оперна певица Райна Кабаиванска.

Във филма подобни мисли споделят и Анна Томова-Синтова, Благовеста Карнобатлова, Минчо Минчев… Показани са и кадри от съвместната му работа с Мирела Френи, Хосе Карерас, Пиеро Капучили, Николай Гяуров, Гена Димитрова и още много известни певци и инструменталисти.

Прекрасен диригент – това е мнението на всички, които са го познавали – казва синът му Петър Райчев. – Дирижирал е в десетки оперни театри в Европа и винаги е получавал покана за следващи ангажименти. Беше толкова емоционален, ставаше едно с музиката, с изпълнителите. Дишаше заедно с певците, с него те се носеха като на криле.

Дядо ми е бил приятел с Маскани, Джордано, с Тита Руфо, Шаляпин, чести гости в дома му са били Артуро Тосканини, Бруно Валтер, Прокофиев… и други известни имена. На 6 г. Руслан започва да учи пиано, на 10 г. вече е в средния отдел на Миланската консерватория. В България завършва немската гимназия (1936 г.), кандидатства дирижиране в Музикалната академия и право в Софийския университет. В Академията не го приемат поради липса на качества. Две години учи право, но през 1838 г. е приет във Виенската консерватория - дирижиране при проф. Райхвайн и пиано при Емил фон Зауер, последния жив ученик на Ференц Лист. Когато е трети курс, големият диригент Карл Бьом го взима за корепетитор и асистент в Щатсопер. Казваше, че всичко, което знае за дирижирането, дължи на Бьом.

След Втората световна война Руслан Райчев десетилетия е част от укрепването на музикалната ни култура. Започва като корепетитор в Софийската опера, но скоро застава на диригентския пулт. По-късно е главен диригент на Държавния симфоничен оркестър и на операта във Варна, която основава заедно с баща си. През 1951 г. става главен диригент на ДСО в Пловдив, а през 1953, отново с заедно с баща си, основава Пловдивската опера. Следва работата му с Русенската филхармония и операта в града (по-късно през годините със Старозагорската и Бургаската опери, хор „Гусла“ и др.). В Софийската опера е щатен диригент от 1959 г. до 1974 г., когато (след конкурс с общо 45 кандидати) става главен диригент на новооснования оперен театър в гр. Фленсбург, Германия. Независимо от по-добрите условия на работа, четири години по-късно Райчев напуска и застава начело на Софийската опера като главен художествен ръководител. С артистите от националния ни оперен театър прави изключително успешни турнета във Виена, Швейцария, бивша Югославия, Румъния. Той е първият българин, получил персонални покани като гост-диригент в Миланската скала, Гранд опера (Париж), Болшой театър (Москва), Мариинския театър (Санкт Петербург), в оперни театри в Рим, Неапол, Мюнхен, Стокхолм и мн. др. И е първият българин, удостоен с високото френско академично отличие „Кавалер на ордена за изкуство и литература“. През 1990 г. (без конкурс) става главен диригент на Държавния театър на Мекленбург, гр. Шверин, но през 1992 г. прекъсва договора си, за да приеме поканата на правителството и за втори път поема поста главен художествен ръководител на Софийската опера, едновременно е и главен диригент на СО на БНР (1993-1994). През 1996 г. започва изключително успешен период за Музикалния театър „Стефан Македонски“, където Руслан Райчев е главен диригент и води театъра на 24 турнета с над 470 спектакъла в Европа и Япония.

Този наистина уникален, космополитен музикант остава на диригентския пулт до 85-годишна възраст. В респектиращата биографична книга, грижливо съставена от неговия син, са записани повече от 2000 симфонични концерта и 1800 музикално-сценични спектакли, стотици записи.

Едва ли можем да си представим каква енергия и любов към изкуството стоят зад тези сухи факти. На концерта в зала „България“ по повод на 80-годишнината му, когато дирижира СО на БНР, този необикновен артист споделя: Целият ми живот е минал в служба на музиката. В служба на България! Навсякъде по света пресата винаги е изтъквала: „Българин на пулта!“ И това, което е най-важното, скъпа публика, скъпи приятели, с цялото си сърце съм служил на вас!“