Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Руслан Райчев: „Целият ми живот е бил музика…“

100 години от рождението на Руслан Райчев

4
Снимка: личен архив

Гала концертът, който Софийската опера посвети на големия български диригент, представи откъси от произведения, които той е дирижирал на същата сцена и къде ли не по света. Преди началото на концерта видяхме документален филм, създаден от неговия син Петър Райчев.

С него знаех, че съм в сигурни ръце, че няма да ме остави „да падна“, че няма да ме предаде, чувствах се обичана и закриляна – казва голямата оперна певица Райна Кабаиванска.

Във филма подобни мисли споделят и Анна Томова-Синтова, Благовеста Карнобатлова, Минчо Минчев… Показани са и кадри от съвместната му работа с Мирела Френи, Хосе Карерас, Пиеро Капучили, Николай Гяуров, Гена Димитрова и още много известни певци и инструменталисти.


Прекрасен диригент – това е мнението на всички, които са го познавали – казва синът му Петър Райчев. – Дирижирал е в десетки оперни театри в Европа и винаги е получавал покана за следващи ангажименти. Беше толкова емоционален, ставаше едно с музиката, с изпълнителите. Дишаше заедно с певците, с него те се носеха като на криле.


Баща му Петър Райчев е забележителен тенор с постоянни ангажименти в цяла Европа. Майка му е от аристократичен украински род.

Руслан Райчев е роден в Милано, в Италия преминават и първите 13 години от живота му.

Дядо ми е бил приятел с Маскани, Джордано, с Тита Руфо, Шаляпин, чести гости в дома му са били Артуро Тосканини, Бруно Валтер, Прокофиев… и други известни имена. На 6 г. Руслан започва да учи пиано, на 10 г. вече е в средния отдел на Миланската консерватория. В България завършва немската гимназия (1936 г.), кандидатства дирижиране в Музикалната академия и право в Софийския университет. В Академията не го приемат поради липса на качества. Две години учи право, но през 1838 г. е приет във Виенската консерватория - дирижиране при проф. Райхвайн и пиано при Емил фон Зауер, последния жив ученик на Ференц Лист. Когато е трети курс, големият диригент Карл Бьом го взима за корепетитор и асистент в Щатсопер. Казваше, че всичко, което знае за дирижирането, дължи на Бьом.


След Втората световна война Руслан Райчев десетилетия е част от укрепването на музикалната ни култура.
Започва като корепетитор в Софийската опера, но скоро застава на диригентския пулт. По-късно е главен диригент на Държавния симфоничен оркестър и на операта във Варна, която основава заедно с баща си. През 1951 г. става главен диригент на ДСО в Пловдив, а през 1953, отново с заедно с баща си, основава Пловдивската опера. Следва работата му с Русенската филхармония и операта в града (по-късно през годините със Старозагорската и Бургаската опери, хор „Гусла“ и др.). В Софийската опера е щатен диригент от 1959 г. до 1974 г., когато (след конкурс с общо 45 кандидати) става главен диригент на новооснования оперен театър в гр. Фленсбург, Германия. Независимо от по-добрите условия на работа, четири години по-късно Райчев напуска и застава начело на Софийската опера като главен художествен ръководител. С артистите от националния ни оперен театър прави изключително успешни турнета във Виена, Швейцария, бивша Югославия, Румъния. Той е първият българин, получил персонални покани като гост-диригент в Миланската скала, Гранд опера (Париж), Болшой театър (Москва), Мариинския театър (Санкт Петербург), в оперни театри в Рим, Неапол, Мюнхен, Стокхолм и мн. др. И е първият българин, удостоен с високото френско академично отличие „Кавалер на ордена за изкуство и литература“. През 1990 г. (без конкурс) става главен диригент на Държавния театър на Мекленбург, гр. Шверин, но през 1992 г. прекъсва договора си, за да приеме поканата на правителството и за втори път поема поста главен художествен ръководител на Софийската опера, едновременно е и главен диригент на СО на БНР (1993-1994). През 1996 г. започва изключително успешен период за Музикалния театър „Стефан Македонски“, където Руслан Райчев е главен диригент и води театъра на 24 турнета с над 470 спектакъла в Европа и Япония.


Този наистина уникален, космополитен музикант остава на диригентския пулт до 85-годишна възраст. В респектиращата биографична книга, грижливо съставена от неговия син, са записани повече от 2000 симфонични концерта и 1800 музикално-сценични спектакли, стотици записи.

Едва ли можем да си представим каква енергия и любов към изкуството стоят зад тези сухи факти. На концерта в зала „България“ по повод на 80-годишнината му, когато дирижира СО на БНР, този необикновен артист споделя: Целият ми живот е минал в служба на музиката. В служба на България! Навсякъде по света пресата винаги е изтъквала: „Българин на пулта!“ И това, което е най-важното, скъпа публика, скъпи приятели, с цялото си сърце съм служил на вас!“


Снимки: личен архив на Петър Райчев

Снимка на Петър Райчев: Албена Безовска



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

"Да избягам" отваря вратата към новия албум на Михаела Маринова

Михаела Маринова, която е сред най-успешно реализиращите се млади български изпълнители, издаде нов албум. Тя представи колекцията от десет песни с турне в най-големите градове на България. Заглавието на албума "Черна пеперуда" говори за..

публикувано на 12.10.24 в 10:15
Кирил Маричков

България се сбогува с великия Кирил Маричков

Трагичната смърт на рок легендата Кирил Маричков, който загуби живота си при инцидент преди концерт във врачанското село Селановци, предизвика емоционалните коментари на стотици хиляди фенове, музиканти, общественици и политици. Отиде си “щурецът”..

публикувано на 12.10.24 в 09:36
Кирил Маричков

Отиде си "щурецът" Кирил Маричков

Почина българският певец, китарист и композитор Кирил Маричков. Трагедията се е случила при инцидент в село Селановци, където рок музикантът е трябвало да има концерт с "Фондацията", съобщи bTV, позовавайки се на свои източници. Рок пътят на..

публикувано на 11.10.24 в 20:12