Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Трапезата в новогодишната нощ символизира нашите пожелания за бъдещето

Снимка: БНР-архив

Храните, които „привличат късмет“ на Нова година, са сходни в различните райони на България. Традицията изисква на празника във всеки дом да има колбаси и ястия от свинско и птиче месо. Прасето се възприема като символ на богатството и прогреса, а печеното пиле, което често се слага на трапезата, се свързва с пожеланията за по-лека година, да е успешна и без премеждия и големи затруднения.

На първи януари българинът приготвя т.нар. „баница с късмети“, от която всеки член на семейството си взима парче, за да отгатне какво го чака през годината. Така храната в новогодишната нощ не трябва да е просто вкусна и за угощение, тя трябва да е съобразена със старите родни традиции и да създава усещането за дом и уют по български. Дори сънародниците ни, които живеят далече в чужбина, ще сложат на трапезата деликатеси, ястия и напитки, изпратени от България. Всеки заделя по-голям бюджет, за да е отрупана масата с храна по празниците. Стремежът е да има от всичко и без значение дали е месо, мляко, хляб, зеленчуци, деликатесите трябва да носят вкус и качество, сякаш са приготвени от „ръцете на баба“.

Чистата храна, без консерванти и подобрители, приготвена по традиционна българска технология, привлича все повече клиенти. Тя не е масов продукт с ниска себестойност, но е по-здравословна и по-вкусна, затова свършва бързо, особено когато наближат празници – казва Магдалена Донкова от фирма – производител на български зеленчукови продукти по традиционна технология.




Всичко, което произвеждаме, е на базата на чушки, като главното е, че има само зеленчук и подправки. Нашият основен продукт е лютеницата като гурме храна, приготвена от любимите продукти на българите. Няма никакви нишестета и консерванти, които са типични за останалите подобни продукти на пазара тук. Имаме още айвар с краве сирене, македонска лютеница и всякакъв вид люти чушлета. Разликата между българската и македонската лютеница няма. Знаем, че в различните краища на България лютеницата се приготвя по различен начин, такава е и македонската. Конкретно в нашата има доматено пюре, чушки, магданоз и чесън. За да постигнем добрия вкус на нашата лютеница направихме различни проучвания, доста мостри опитахме, до задоволяващия ни резултат. Затова ни става много приятно, когато хората казват, че такъв вкус не са опитвали от детството. Всички зеленчуци, които влагаме в „Гурменица“, купуваме от съседната Северна Македония. Действително, че цената е висока, но държим на доброто качество.

С идеята да подобрява вкуса и качеството на своите продукти, като съчетава традиционни родни изделия с модерни, навлизащи от световния пазар деликатесни колбаси, работи фирма от град Монтана. Произвеждаме дивечова луканка, дивечова пастърма, дивечов суджук като изкупуваме месото от ловните стопанства в Монтана от вече отстрелян дивеч – казва Петко Върбанов, съосновател на фирмата.




Имаме фабрика в гр. Монтана, но засега на българския пазар е трудно се продават колбаси от дивеч. Това са нови продукти и се надяваме да се наложат в бъдеще. Започнахме да произвеждаме и нещо, което никой не прави в България – чипс от месо. Част от машините за него сами сме ги направили. Чипсът се прави от пилешко бонфиле – месо, което е нарязано на много тънко. После го поставяме в пещи, където се суши, но на практика това е чисто месо. Чипсът, понеже отнема повече труд и технологично време, е малко по-скъп продукт, но правим всичко възможно, за да намалим неговата себестойност. В нашия продукт има полезни протеини и мазнини и дори хора, които се занимават със силови спортове търсят специално чипса ни от месо. Така се готвим за новогодишните празници, като предлагаме вкусно, здравословно и разнообразно мезе за трапезата, с която българинът ще посрещне Новата година.

Снимки: БНР-архив и facebook.com



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Откриването на XVII годишна конференция на Асоциацията на българските училища зад граница

Българското образование в чужбина не може да разчита само на възрожденски ентусиазъм

396 са регистрираните български училища в чужбина за учебната 2024/ 2025 година. Те се намират в 43 държави на шест континента , като от тях 17 са към задграничните представителства на България, 5 към българските църковни общини и 374, създадени от..

публикувано на 23.07.24 в 13:25

Служебният премиер отговаря на въпроси на граждани

На въпрос на граждани, защо украинските бежанци са на хотел, а пострадалите от пожара в с. Воден във фургони , премиерът отговори на живо във "Фейсбук": "Не бих правил такова противопоставяне. Знаете, че украинските бежанци са бежанци от война...

публикувано на 23.07.24 в 12:16

Българският отбор се представи достойно на Международна олимпиада по математика

Най-добрите български ученици по математика спечелиха 5 медала с участието си в най-престижното състезание по математика в света за 2024 г. На 65-ата Международна олимпиада по математика българският национален отбор спечели 3 сребърни и 2 бронзови медала..

публикувано на 23.07.24 в 12:00