През 1891-ва се появява четвъртото дете в семейството на Тодор Кацаря от Брезово – Минчо. То се ражда с недоразвита дясна ръка, но ще хване четката в лявата, защото е орисано да стане художник – известен повече в чужбина, отколкото в родината, която напуска през 1921 г.
Тогава зад гърба си има три изложби – в Пловдив и София, където посещава Художествената академия в класа на големия Иван Мърквичка. Когато през 1921 г. напуска родината, това, което го води, предполага синът на неговата племенница Венелин Валявичарски, е:
Неговият стремеж към усъвършенстването, желанието да усети и види големите центрове на изкуството. Най-напред отива във Виена, а после в Париж. Първата му изложба в световната столица на изкуството е през 1942 г. в галерия „Cambacérès“. През 1946 г. и 1949 г. следват още две – в престижните галерии „La Boétie”* и „Pleyel“.
Като червена нишка през живота на художника минава философията за ненасилие на руския писател Лев Толстой, по която се увлича като ученик.
По време на престоя си във Виена той се запознава със секретаря на Лев Толстой Валентин Булгаков и започва да води кореспонденция с него. За нея представа ни дават 33-те листа писма, написани от Кацаров до Булгаков, които се пазят в Руския държавен архив за литература и изкуство.
Най-често Минчо Кацаров работи в жанровете на портрета и пейзажа.
А тема, която най-силно го вълнува, става гениалният композитор Лудвиг ван Бетовен.
Аз живях във Виена – града, където музиката се лееше от всеки отворен прозорец. Слушах Хайдн, Бах, Моцарт, но моята вътрешна антена беше най-чувствителна към Бетовеновите звуци, цитира спомените на художника Венелин Валявичарски и припомня случка, описана от него:
Веднъж, воден от любопитство, започнах да се разхождам из гробището на виенския квартал Веринг, които бяха близо до моята квартира. И, прониквайки доста трудно през храсти, се показах на една поляна, на която имаше огромен надгробен паметник. На него пишеше „Лудвиг ван Бетовен“. Съдбата пожела така, че мястото, където живея, да бъде свързано с първия гроб, където е бил погребан Бетовен**.
Заинтригуван от творчеството и съдбата на композитора, Кацаров търси негови писма и документи, дори пътува до Германия. Може би е чувствал нещо общо, предполага Валявичарски: Художникът е с физически недъг – недоразвита ръка, а в края на живота си композиторът оглушава. И все пак най-силно го интригува геният на Бетовен, на когото посвещава цикъл от 36 платна. Продава техни репродукции, но оригиналите пази – за турне, с което планира да обиколи европейските страни, води преговори и със САЩ. Но замисълът на художника остава неосъществен. Здравето му внезапно се влошава и през 1953 г. той умира в Париж.
Къде се намират оригиналите на платната на Минчо Кацаров днес? Това не знаем. Нямам информация за картините, - споделя събеседникът ми. - Търсих в интернет и чрез Google намерих една колекция от негови репродукции. Тя е на председателя на Френската асоциация на любителите на Бетовен Доминик Прево. Свързах се с него и той ми каза, че много от картините са в частни колекции. Други две картини – портрети на Валентин Булгаков и Таня, внучката на Лев Толстой, които Кацаров прави във Виена, са откупени от Руския музей в Прага. Втората световна война слага край на музея, и тези картини, според Валявичарски, са пренесени в Музея на Толстой в Москва.
Днес в България творбите на Минчо Кацаров, макар в репродукции и фотоси, могат да се видят единствено в сградата на община Брезово.
А Радню Шопов от туристическия център на града ще ви разкаже интригуващи подробности от живота на твореца.
Цялата информация в България, до която стигаме, издирвайки сведения за Кацаров, води единствено до община Брезово и туристическия център. Както и до книгата „Минчо Кацаров“, написана от племенницата на художника Василка Кацарова-Валявичарска.
** По-късно останките на композитора са пренесени в централните виенски гробища.
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
За двадесет и трета година екипът на „Банско филм фест“ ще пренесе публиката до едни от най-екстремните точки на света посредством 75 филма от 39 държави. "Всички те са премиерни, за част от тях прожекциите в Банско ще са световни премиери", каза за..
Милена Селими, преводачката на албански език на романа "Времеубежище" на Георги Господинов, която е и представителят на българите в Комитета на националните малцинства в Албания, получи наградата за най-добър превод през 2024 г. от провеждащия се в..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“,..