Един художник предприема духовно завръщане в родината посредством преживяванията и спомените, които е нанесъл върху платното. Ала времето е умиротворило бурите и образите са се отдръпнали в илюзорно неприкосновен свят – сякаш разтворени във водно огледало.

В годината на половинвековния си юбилей Василен Васевски донесе “творческите плодове”, отгледани в емиграция, за да разкрие дългото пътуване към себе си и към духовното пробуждане. Художникът, който от близо 20 години живее в Чикаго, представи две ретроспективни изложби в родния си град Сливен и в столицата през 2019-та.

Василен Васевски завършва живопис в Художествената академия в София през 1997 г., а две години по-късно заминава за Съединените щати. Днес той преподава рисуване, дизайн, цветознание в Илинойския институт по изкуство и в колежа “Харолд Уошингтън” в Чикаго и участва в множество изложби в Европа и Америка. Определя стила си като “метафизичен романтизъм”, а според критиците от картините му струи светлина.

Метафизичното означава опит да погледнем отвъд това, което виждаме около нас, в желанието си да открием нещо от вътрешните закони на света – казва художникът. – А романтичното е поетичното усещане за света – то най-силно се отразява в търсенията ми предимно в женския портрет, както и в по-светлата палитра, с която работя напоследък. Романтичното съществува в голяма част от хората като вътрешен подтик и аз се стремя да му дам образ в своите картини. Работейки с по-светли цветове, аз се опитвам също така да създам усещане за уловена светлина. Метафизичният смисъл на този момент е стремежът към по-добри човешки отношения, затова и се надявам хората да се почувстват по-добре, когато гледат платната ми, и да се замислят, че красотата и светлината са навсякъде около нас. Но нали това е ролята на изкуството – да ни накара да погледнем към кътчета на душата си, които понякога подминаваме.

Според твореца изкуството има и съдбовната мисия да образова и да променя човека към по-добро. Но възвисява ли съвременното изкуство, предвид света, в който живеем?

Изкуството винаги ще възвисява и ще ни кара да гледаме към красивото и хармоничното – отговаря Василен Васевски. – Наистина съвременното изкуство като че ли преминава през някаква криза, но това е нещо естествено и след периоди на спад винаги идва ново възраждане. И тук бих искал да направя връзка с България, защото ние, емигрантите, виждаме някои неща по-добре от разстояние. Много се говори, че страната ни се намира в перманентна криза, че нещата са толкова лоши, че едва ли не трябва да се закрива държавата. Но аз смятам, че това са последните години преди едно ново възраждане.

Надеждите си творецът възлага на младите българи, които в момента се образоват на Запад и които биха се върнали със своите знания и опит, но само при две условия.

Върховенството на закона е най-важното – хората да се чувстват спокойни и закриляни от държавата – смята художникът. – Разбира се, във финансово отношение те няма да намерят това, което са постигнали в чужбина, но пък ще възстановят незаменимата духовна връзката с родната си земя. Така че, на първо място, върховенството на закона, и след това нормалното икономическо съществуване са двете най-важни неща, които биха накарали хората от чужбина масово да се завърнат.

Именно темата за (не)възможното завръщане, която обедини и двете му изложби в България, продължава да стои в центъра на творческите търсения на художника. Междувременно Василен Васевски подготвя картините си за участие в изложба в Германия, както и за пролетната експозиция на групата на българските художници в Чикаго. Обещава и интересна изява в родината.

Снимки: личен архив