Приказките за храбростта на обикновения човек, пътуванията до далечни, богати царства, за да бъде спасена омагьосана принцеса пленяват детското въображение, а героите им стават техен търсен и обичан модел за подражание. 21-годишният студент по актьорско майсторство Петър Байков не е изключение и от малък мечтае да бъде част от вълшебния свят на приказките. Както знаем, във всяка история има по едно „но“ или по едно „и“. Така е и в случая с младото момче, което още от дете открива своя талант, позволил му да сбъдне мечтата си – възможността да озвучава десетки роли във филми със собствения си глас. Талантът, който притежава, наистина е рядък. Подобно постижение има актьорът Еди Мърфи, който във филма „Смахнатият професор“ успешно се превъплъщава и озвучава седем образа. Постижението на българския актьор е 35 мъжки и женски роли в една продукция.
Това е по-скоро дарба, която открих, че притежавам. Още като малък с приятели записвахме опитите си да имитираме любими герои, но те не можеха да правят това, което аз можех. С времето си изградих техника за поддържане на гласа и така успявам да го правя. Както всеки един певец и актьор си изгражда техника за гласа, която работи само за него, така и аз имам някаква рутина, която следвам.
Признава, че до голяма степен разчита дублажът да се случи от само себе си и подготвя гласа си единствено с упражнения за правилна дикция и вокална техника.
Ангажиментите си да озвучава филми Байков приема като богатство за душата и като магия, с чиято помощ пътува из непознати светове, преживява различни съдби. Признава, че синхронният дублаж, на който се е посветил, е изкуство, което изисква пълна отдаденост и постоянно усъвършенстване.
Когато правиш синхронен дублаж, това не е имитация, защото има разлика между имитацията и актьорската игра. Тук има един много тънък момент, когато ти, без да имитираш, трябва да изпълниш тази роля и това, което казва героя. Имаш рамките на изпълнението на първия актьор, който го е направил и трябва да работиш в синхрон с него. Трябва да бъдеш десет пъти по-чувствителен към нюансите, към чистата актьорска игра, за да се напаснеш с този актьор.
Първите филми, в които дублира репликите на всички герои наведнъж са „Красавицата и Звяра“ и една от адаптациите на „Снежанка“. Освен в тях, киноманите чуват някои от гласовете му в 17 роли от филма „Господарка на злото“. Сред тях е и този на главната героиня Злодеида, за която актрисата Анджелина Джоли печели прозвището „любим злодей“ на децата през 2015 г. Едно от най-големите предизвикателства, с които Петър Байков се справя до момента обаче остава дублажът на световноизвестния сериал „Игра на тронове“, в който българският актьор озвучава общо 35 мъжки и женски роли. Според него този сериал му е помогнал да разшири и развие разнообразната палитра от гласове, които умее да пресъздава. Любимите му герои от приключенския епос са двама потомци на съперничещи си за властта семейства, които преживяват безброй изпитания, в името на своята цел – Денерис Таргариен и Тирион Ланистър. Въпреки своите качества в областта на дублажа, младежът печели истинска популярност в България едва след участието си в риалити формат, посветен на талантите. Представянето му впечатлява дори продуценти от световноизвестна филмова компания, което той възприема като своеобразна отплата за труда си до момента. Плановете си оттук нататък Байков избра да не издава, но увери, че има още много идеи, с които да изненада публиката.
Снимки: личен архив
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път..