Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Индустриалните сгради от времето на модернизма – с печална съдба

| обновено на 05.02.20 в 16:58
7
Останките от Захарната фабрика в София
Снимка: whata.org

Двама млади изкуствоведи си поставят за цел през настоящата година да насочат вниманието върху неглижираната индустриална архитектура от времето на българския модернизъм. Наследството му, издигнато в периода между двете световни войни, днес се руши, “самозапалва” или събаря, без да предизвиква значими обществени реакции на съпротива и гняв.

Модернизмът навлиза в страната ни с помощта на европейски школи, в които бъдещите български архитекти се образоват. При завръщането си възпитаниците на реномирани университети създават не само образцови публични сгради и домове, но и множество фабрики, железопътни съоръжения, мостове, кланици, отговаряйки на бурното развитие на промишлеността у нас.

Индустриалната архитектура е интересна с това, че чрез нея навлизат най-новите тенденции и строителни материали – разказва Васил Макаринов от фондация “Български архитектурен модернизъм”.

Например широката употреба на стъкло и на бетон за засводяване на големи пространства. Това всъщност е продиктувано от функционалните търсения – за да има производствен процес във фабриката, е необходимо голямо пространство за разполагане на съоръженията, както и добро осветление. Тези елементи намират широко приложение също в гражданската архитектура между 20-те и 40-те години на миналия век, въпреки че до голяма степен проявите им се идентифицират именно в индустриалните обекти.

За съжаление, няма да мине дълго време и за течението модернизъм в индустриалната ни архитектура ще съдим единствено от фотографиите, направени в първата половина на миналия век.

Софийската кланица, преди и сега  /  Снимки: @BGarch203040

В края на м.г., по решение на собственика, до основи беше разрушен железопътният завод в столицата – изключителна сграда на арх. Панайот Калчев, представляваща страхотни халета със стоманобетонна ребрена конструкция и красиво извити обрелихти.

Железопътният завод в София, малко преди да бъде разрушен.  /  Снимки: @BGarch203040

Все още е пресен примерът с изгорелите през 2016 г. тютюневи складове в Пловдив, чиито ценни вътрешни конструкции от дърво завинаги бяха загубени, а за пожара беше обвинен клошар.

Горящите тютюневи складове в Пловдив  /  Снимка: dnevnik.bg

Рухнали завинаги или разпадащи се на произвола са и много други сгради в по-големите градове на България. Защо това архитектурно наследство все по-рядко бива припознато като ценност?

Това е един доста труден за обсъждане въпрос – отговаря Васил Макаринов. – От една страна, преглед в регистрите показва, че няма кой знае колко много сгради със статут на културна ценност в индустриалната архитектура, а, от друга страна, че не винаги този статут успява да опази обектите. Грозен пример в това отношение е почти разрушената вече Захарна фабрика в София.

Захарната фабрика в София, ок. 1900 г.  /  Снимка: bg.wikipedia.org

Разбира се, сградата е със статут, но какво от това. Може би едно от добрите оръжия за защита на архитектурното наследство е познаването му в по-широк смисъл – извън юридическото четене на термина “културна ценност”. А именно като обекти, носители на памет за стопанската история и архитектурата на страната от съответния период.

Националният институт за недвижимо културно наследство е институцията, която би трябвало да следи за опазването на сградите. На практика това не се случва, твърди Васил Макаринов. Затова и той, заедно със съмишленика си Теодор Караколев, се заема с просветителска кампания за ценността на сградите, чийто автентичен облик доказва приемствеността им с европейското изкуство.

Опожарените тютюневи складове в Пловдив / Снимка: dnevnik.bg

Когато един собственик разбере, че сградата му има стойност в оригиналния си вид, той ще бъде последният човек, който ще посегне на този обект, и вероятно ще предприеме стъпки хем да го запази, хем самият той да бъде печелившото лице, вярва изкуствоведът.

Софийската кланица, преди и сега  /  Снимки: @BGarch203040

Той дава пример с подобни постройки в Европа, превърнати в пространства за изкуство, и алармира за неотложната намеса в бившата общинска столична кланица, ако искаме един от най-ярките образци на българския междувоенен модернизъм да бъде спасен.

Галерия

Още от категорията

Изложба в Стара Загора разкрива красотата на мозайките от Филипополис

Със забележителна изложба Стара Загора отбелязва днешния Световен ден на туризма. “ Епископската базилика и римското мозаечно наследство на Филипопол“ представя чрез фотографии и информационни табла великолепието на мозайките в ранноантичния храм...

публикувано на 27.09.21 в 10:26

Литературни маршрути по стъпките на именити творци

Вълнуващи истории от живота на именити български творци очакват софиянци и гости на столицата в разходките, обединени под названието „Есенни литературни маршрути“. За участие в тях предварително записване не е необходимо. Противоепидемичните мерки..

публикувано на 23.09.21 в 10:22

Иван Вазов – съвременникът на българската свобода, Съединение и Независимост

Преди един век, на 22 септември 1921 г., Иван Вазов затваря очи за последен път, завещавайки някои от най-красивите думи, посветени на България. Преклонението и искрената му обич откриваме в неговите разкази, пътеписи, романи, театрални пиеси, поезия...

публикувано на 22.09.21 в 07:15