В родината си получих сериозната професионална подготовка, във Виена се развих като музикант - казва именитият ни сънародник.
Професор по оперно дирижиране в Университета за музика и сценични изкуства във Виена, първи гост-диригент в Opera na Zamku (Шчечин, Полша), постоянен участник в International Opera Music Festival в замъка Сигулда (Латвия)... Музикалните пътешествия на Владимир Кираджиев от години минават и през България, където е роден и където през 80-те години на XX в. е получил образованието си − композиция, оркестрово и хорово дирижиране в НМА „Панчо Владигеров“. Като студент учи и в майсторски курсове при Курт Мазур, Франко Ферара и Карл Остерайхер, който го кани във Виена за следдипломна квалификация. Оттогава Владимир и семейството му са в австрийската столица. Разговорът ни започва от студентските години и наученото в родината.
„Музикантите от моето поколение имаха щастието да завършат много добро образование в България. Не знам сега как е, защото нямам поглед върху съвременното образование, но всички ние, които не живеем постоянно в България, „занесохме“ в чужбина много сериозна професионална подготовка. Като се започне от теоретичните предмети, часовете по специалността, работата с Академичния симфоничен оркестър.... Тогава започнах работа и в Учебния оперен театър в Сливен, дирижирах произведения, за които сегашните студенти само могат да мечтаят – „Мадам Бътерфлай“, „Веселите уиндзорки“, „Отвличане от сарая“… Никъде по света такива заглавия не се поверяват на съвсем млади диригенти. Това беше огромен шанс за мен − целия „занаят“ усвоих тук. Когато отидох във Виена, можех да дирижирам всичко. Заминах на 11 юни 1990 г. Ден преди това бяха първите демократични избори в България и дори бях член на ревизионна комисия. Давах си сметка, че при тези политически сътресения изкуството дълго ще бъде подложено на преоценка, ще отиде на заден план. Избрах да съм там, където ценят изкуствата. Попаднах сред невероятни професионалисти, хора, посветени на музиката. Трябваше много бързо да започна „да ходя“ в тяхното темпо. Развих се като музикант именно заради взискателната среда, в която трябва да бъдеш на най-високо ниво. Още от самото начало много пътувах като гост диригент − в Полша, по-късно в Русия. Дълго бях главен диригент на филхармонията в Ржешов, Полша. Още преди това бях започнал да преподавам в академията във Виена.
През последните години преподавам оперно дирижиране, преди това дълго преподавах теоретични дисциплини, четене на партитури за диригенти. Сред студентите ми бяха Найден Тодоров, Кирил Петренко… И Петр Попелка, контрабасист, солист на Земпер опера в Дрезден. Преди време той дойде на мой курс и каза, че иска да дирижира опера. Попитах как ще го направи, като не е учил дирижиране, но бързо разбрах, че това е невероятен талант. От септември той ще бъде главен диригент на радиооркестъра в Осло. Поканил съм го на среща с моите студенти, ще е вдъхновяващо за тях.“
Владимир Кираджиев е изнасял концерти и е записвал с редица симфонични оркестри в цяла Европа, а също в Япония, Китай, Южна Америка... През януари дирижира концерт на Софийската филхармония. Предстоят му и други изяви като оркестров диригент, но споделя, че е „изместил акцента“ другаде.
„Последните години се специализирах главно в операта. Продължавам да съм убеден, че там функцията на диригента е много отговорна и не може да се сравни с другите форми на музициране. Обичам да работя с певци, макар че много мои колеги ги намират за странни хора, които не дишат там, където на теб ти се иска, сменят темпото, удължават тонове на неочаквани места… За мен операта е това, което диригентът достига като умения след 40-ата си година.
Освен в Шчечин правя оперни премиери и на други места. Всяка година дирижирам на International Opera Music Festival в замъка Сигулда – Латвия. Фестивалът съществува над 30 години, аз съм част от него вече 25. Още в началото работих с Анна Нетребко, която дойде с Мариинския театър. Направихме „Севилският бръснар“, „Отвличане от сарая“, по-късно се включи Елина Гаранча. Работя с прекрасни певци от световните сцени − Олга Перетятко, Асмик Григорян, Марсело Алварес, Майя Ковалевска, Камен Чанев, тази година и с Таня Иванова. Обичам работата с българските състави и солисти. Радвам се, когато виждам как Филхармонията, СО на БНР, някои оперни оркестри се ръководят от добри диригенти, които успяват с малкото пари, които получават, да направят добра програма, да включат произведения, които развиват състава и поддържат добрата атмосфера на работа. С такива оркестри в България се правят невероятни неща.“
Цялото интервю чуйте в звуковия файл
De Là Trâp – това звучно име привлече вниманието на феновете на хип-хоп културата и у нас през настоящата година. Само за два месеца съвместният проект "333" с хитовия рапър 100 кила събира близо 1 милион гледания в една от мрежите за видео..
Макар и дошли с призванието да въздигнат нашия свят, избраните не само следвали предначертания им път, но и рискували да не разкрият докрай себе си заради святия за тях дълг към Отечеството. Сред тези възрожденски българи бил Христо Цокев, останал..
"Аз съм българче. Обичам наште планини зелени, българин да се наричам – първа радост е за мене" - гордо пише в Следосвобожденска България Патриархът на българската литература Иван Вазов. Днес, век по-късно, едно младо момиче, второ поколение българка..