Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Младата надежда Милена Тодорова мечтае за олимпийски медал в биатлона

Снимка: личен архив

Милена Тодорова постигна най-големия успех за страната ни в младежкия биатлон – тя завоюва три медала в три различни дисциплини на световното първенство в Ленцерхайде (Швейцария). Двайсет и две годишната българка спечели сребро в индивидуалната дисциплина и бронзови отличия в спринта и в преследването. През тази седмица тя ще дебютира при жените на световното първенство по биатлон, но голямата й цел за сезона е златният медал на европейския шампионат за нейната възраст.


Три медала не очаквах да спечеля на световното първенство – казва Милена Тодорова. – Наистина бях готова за по-тежката писта и за по-голямата надморска височина, но не предполагах в коя дисциплина ще взема медал. През цялото лято тренирах на открито на Белмекен и физически бях подготвена за състезанието. За съжаление, стрелбата не ми се получи особено добре, но все пак с бягането успях да компенсирам повечето грешки. И уверено мога да кажа, че постигнах прогреса, за който работя вече толкова години.

Младата алпийка се озовава на пистата по биатлон случайно, след като лекар препоръчва на родителите й да се занимава с някакъв спорт. Започнах на шега заради здравословен проблем, но днес не мога да си представя, че бих правила нещо друго, спомня си тя. И си поставя толкова високи цели, колкото са и планинските простори, от които всеки ден поглежда към света.

Мащабите на планината и широките хоризонти, които всекидневно я заобикалят, действат “психически освобождаващо” на Милена. Но може би най-голямото въодушевление тя черпи от своя приятел – спортистът на България за 2019 г., Владимир Илиев. И двамата от Троян, и двамата със сребърни медали от световни първенства по биатлон, днес техният поглед е устремен единствено към върха.



Разбира се, че да имаш такъв човек до себе си е още едно голямо вдъхновение и мотивация
– казва биатлонистката. – Защото виждаш как някой друг също може да постигне успех, въпреки че не сме многобройна делегация и идваме от малка страна. Смятам, че приятелството стимулира постиженията на пистата.

Според Милена, нейната олимпиада ще настъпи в Милано през 2026 г. и тогава тя ще спечели своя най-голям медал. Неслучайно Екатерина Дафовска става най-големият й пример и съветник в спорта. Когато единствената ни засега олимпийска шампионка по биатлон слуша българския химн в Нагано, Милена е новородено бебе. И сякаш съдбата посочва кой ще наследи легендарната биатлонистка.

Ирина Никулчина от златното поколение в женския ни биатлон посочва Милена като най-голямата надежда в техния спорт. Включително защото се раздава на всяка тренировка. Винаги трябва да влагаш 100, дори 110 процента от себе си, особено знаейки, че го правиш с някаква цел, добавя състезателката. А каква по-добра мотивация може да има от олимпийски медал с най-благороден отблясък.

Снимки: личен архив

Още от категорията

Протойерей Серафим Янев: Будителите ни помагат да намерим пътя към вечността

В свят на вещопритежания, на високи постове, на ласкатели, които при следващото завъртане на колелото първи ще отвърнат очите си от нас, забравяме да си дадем духовната храна, въздигаща ни над суетата и обезценяваща материалното – та нали Бог някой..

публикувано на 28.10.20 в 11:30

Йона Лекова – архитект по душа

Не спирай да мечтаеш, но знай, че всяка мечта има своя цена. Думи, които дават увереност на младите да търсят своята реализация по криещите безброй неизвестни житейски пътеки. Сред тях е и младата архитектка Йона Лекова . Тя   спечели специалната..

публикувано на 22.10.20 в 12:54

Турската писателка Айше Шен: „България за мен е родина“

Младата писателка Айше Шен дебютира в Турция с първия си роман „Името ми е Гюл“. Освен с поетично заглавие – „гюл“ на турски език означава „роза“, романът привлича вниманието и с това, че действието се развива в България. Централен персонаж..

публикувано на 20.10.20 в 09:25