Българската енергетика отново е в центъра на вниманието на политическите сили, професионалните среди, медиите и широката общественост. Премиерът Бойко Борисов е против „Зеления пакт“ на ЕС и за запазване на въглищните електроцентрали за максимален срок. Работодателите са против държавната финансова помощ за държавните топлоцентрали, профсъюзите са против исканията на работодателите и защитават на социалните интереси на работниците в тези централи и въглищни мини. Ясно е, че рано или късно въглищни централи ще трябва да бъдат затворени и това ще струва скъпо. Този месец ЕК призова няколко страни, сред които България, Франция и Германия, да представят бързо плановете за намаляване газовете с парников ефект до 2030 г. България е трета в ЕС по производство на вредни емисии на въглероден двуокис и само през 2017 г. е генерирала над 27 милиона тона от парниковите газове заради производството на топлоенергия и битовото отопление.
В началото на февруари премиерът Бойко Борисов призна в Брюксел на среща с председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, че „Зелената сделка“ за България е „голям проблем“. По този повод Борисов отбеляза, че „следващите 10 години трябва да се работи много активно. До 10-15 г. трябва да се намерят механизми да се заменят въглищата или такава технология, която да не замърсява околната среда. Това е сложен процес“.
Около 40% от електроенергията в страната се произвеждат от въглищни топлоелектрически централи, като делът им нараства през зимата до 60%. Те, заедно с мините за лигнитни въглища, дават работа на 30 хиляди души от района на „Марица-Изток“ и затварянето им ще предизвика не само енергийна, но и социална криза. Че замърсяват атмосферата с въглеродните си емисии е ясно, въпреки че България е втора в ЕС по спад на въглеродните емисии, които през 2018 г. са намалели с 8.1%.
По повод заплахата от затваряне на тези въглищни централи парламентът прие решение, с което задължи правителството да направи всичко възможно, за да спаси държавната електроцентрала „Марица Изток 2“, която е затънала в дългове от над 800 млн. евро и пред която бъдещето е неясно не само в екологично, но и във финансово отношение. Това решение противоречи на „Зеления пакт“ и не беше одобрено от работодателските организации, които видяха в него неправомерна държавна помощ, заплаха за свободната конкуренция.
Бизнес сдруженията поискаха оставки в ръководствата на Българският енергиен холдинг, ТЕЦ „Марица-изток 2“ и енергийната борса. Електроенергията за индустрията в България е най-скъпа в цяла Европа и предприемачите негодуват, че цените на промишления ток са с 20 до 50% по-високи от тези в страните на европейските им конкуренти. Това се дължи на лошото непазарно управление и корупцията в енергетиката, се казва в декларация на четирите бизнес организации. Синдикатите обаче подкрепиха държавната политика за запазване на ТЕЦ „Марица Изток - 2“ и обвиниха бизнеса в некоректно представяне на цените и фактите в енергетиката. На специална среща вчера на Асоциацията на организациите на работодателите в България с енергийния министър Теменужка Петкова бе постигната договореност за пълна либерализация на пазара на електроенергия в страната и промени в законодателството.
България е на четвърто място в Европейския съюз по дял на производството на електроенергия от въглища от общото производство и пред нея са само Полша, Чехия и Гърция. „Без въглищните централи нашата енергийна система не може да работи нормално и сме заявили пред ЕК, че до 2030 година те са основна базова мощност на страната“, каза министър Петкова и настоя преходът от въглищни централи към екологично по-чисти източници на електроенергия да бъде плавен и да не нарушава енергийната сигурност на страната.
БСП ще остане в опозиция и няма да подкрепи правителство с мандата нито на ГЕРБ, нито на ДПС. Решението е взето от Националния съвет на БСП. Това каза пред журналисти Атанас Зафиров, който ще изпълнява функциите на временен председател на БСП на мястото..
За временен председател на БСП на мястото на подалата оставка след лошото представяне на левицата-столетница Корнелия Нинова на изборите е избран Атанас Зафиров. До 10 ноември трябва да бъде извършен прекият избор на постоянен лидер на социалистите,..
По-различен поглед към науката Археология – като основа за комуникация, публично споделяне на европейското наследство, и по-лесен достъп до него – дава инициативата Европейски дни на археологията 2024, която се провежда в редица държави на континента...
През нощта ще бъде ясно и почти тихо. В неделя ще бъде слънчево, след обяд над планините и планинските райони с купеста облачност. На отделни места,..
На 16 юни започват работа съвместните екипи на български и румънски пътни полицаи, които за поредна година ще се грижат за безопасността на движението..
За временен председател на БСП на мястото на подалата оставка след лошото представяне на левицата-столетница Корнелия Нинова на изборите е избран..