Войните, бягството от политически режими, търсенето на по-добър живот са отвели през годините много наши сънародници далеч от родината. Такъв е случаят и с хората в „българското“ село Бейт-Ханаан в Израел.
Разположено в централната част на страната, само на двайсетина километра от третия по големина израелски град Ришон-ле-Цион, това място е благословено, разказват кореспондентите на БНР Феня и Искра Декало. За разлика от други населени места, водата там е съвсем близо до повърхността, а почвата е плодородна – „каквото боднеш, се прихваща“. И това не е случайно. Селището е избирано много внимателно от първенците на еврейската общност от българския град Пловдив, преселили се там в началото на ХХ век.
Бейт-Ханаан не е типичното кибуц-село (земеделска комуна в Израел, с общо имущество и равенство при разпределянето на труда и потреблението). Първите му заселници са били изключително независими и не се подчинявали на полу-военните правила на кибуците. Всеки сам се грижел за парчето земя, което му е отредено. Кооперирали се единствено при закупуването на техника.
Първите къщи в Бейт-Ханаан наподобявали бараки. С разрастването на селото обаче започнали да се появяват все по-стабилни и внушителни постройки, чиято архитектура много наподобява на българската. За разлика от арабския стил в околностите, къщите там са със скосени покриви, нищо че не вали сняг. Прозорците на спалните обаче са по-малки от българските – заради силното слънце и непоносимата горещина.
Първият ни събеседник от Бейт-Ханаан е околийският кмет:
„Името ми е Мони Елимелех и съм роден в Израел. Майка ми е от София, а баща ми – от Никопол. Кмет съм на 10 села. Тук отглеждаме кокошки за яйца, портокали, авокадо, манго и зеленчуци. В Бейт Ханаан – най старото от селата, имаме музей, където се съхраняват писма и предмети от България, донесени от жителите му“.
Любопитен факт, за който ни разказват Феня и Искра Декало, е, че за да бъдат приети в Османската империя евреите били задължени да не се занимават със земеделие. Затова и в продължение на години след освобождението на България от османска власт, да наречеш евреина земеделец се е възприемало по-скоро като куриоз. В Бейт-Ханаан обаче живеят две сестри – Яел и Михал Менда, които и до ден днешен обработват завещаната от баща им земя.
„В България баща ни е завършил гимназия, а майка ни – френски колеж. Техните родители били заможни и искали да ги изпратят да продължат да учат във Франция, татко – медицина, а мама – мода. По онова време обаче те се увличали от идеите на бунтаря журналист Йосиф–Марко Барух (приятел на Алеко Константинов и на Иван Вазов), радетел за връщането на евреите по земите, от които са прогонени при римския император Тит (79-81 г.). И не след дълго родителите ни се преселват в Израел. И се захващат със земеделие – засаждат градини с портокали и мандарини, започнали да отглеждат и птици. Днес в селото ни има елитен конезавод и модерен птицекомбинат, а ние продължаваме с фермерската работа“.
В Бейт-Ханаан имат и голям културен дом. Допреди 20 години в него е кипяла активна дейност – разказват Яел и Михал Менда. – Имали са хор, в който е пял баща им, а също – танцов състав.
„Не си спомням какви са били танците – казва Михал. – На снимките, които имаме, танцьорите са облечени в нещо като стилизирани български носии, но са боси. Днес хората имат автомобили и предпочитат да отидат на някое забавление в града, а някога тук са гостували популярни оркестри и театри. Училището ни обаче е голямо. Ние сме завършили тук, а по-късно аз преподавах география и ботаника. Била съм в България, на популярната сред израелците екскурзия „В търсене на корените“. Тогава се отбихме и в селото на родителите ми – Белащица (Южна България). Имаме тяхна стара снимка – заснели са се под два дъба на речния бряг. Дърветата са си там и сега. А ние повторихме снимката, като се фотографирахме с настоящите земеделци от Бейт-Ханаан“.
Снимките са предоставени от Феня и Искра Декало
В галерия "Мисията" към Държавния културен институт официално беше открита международната изложба "Vibration. The fluid movement of a human body", с участието на трима художници – българина Николай Делиянев, базиран в Рим, и италианските..
Заради огнищата на шап в Германия, които според тамошните ветеринарни власти вече са две, България ограничава вноса на животни и месо от района на заразата. Това каза за БНР зам.- министърът на земеделието Деян Стратев преди откриването на..
Украинският парламент разреши закупуването на два руски ядрени реактора от България, съобщава Euractiv. Комисията по енергетика във Върховната рада даде зелена светлина за закупуването на два стари руски ядрени реактора, за да се разшири АЕЦ..
На границата между Антонов- и Атанасовден е петъчното издание на..
Заради огнищата на шап в Германия, които според тамошните ветеринарни власти вече са две, България ограничава вноса на животни и месо от района на..
В галерия "Мисията" към Държавния културен институт официално беше открита международната изложба "Vibration. The fluid movement of a human..