В съвременния свят хората са загубили връзката със звездите и малцина са тези, които могат да разпознаят на нощното небе дори най-известните съзвездия. Но има и такива, които искат да научат повече за планетите и звездите, да разберат тайните на Вселената. Такава възможност дават планетариумите.
„Идеята за създаването на планетариумите в България възниква след като през 1957 г. започва космическата ера. Устройството, което проектира звездното небе и движенията на планетите върху полусферичния купол на планетариума, също се нарича планетариум" – разказва Димитър Колев, доцент в Астрономически институт на БАН, който 40 години работи в Националната обсерватория в Рожен.
„Първият планетариум в България е самоделен, изработен е в Димитровград от астронома-любител Милко Миланов през 1962 г.
Той използвал медна сфера с мощна лампа и няколко диафилми, показващи картината на небето. Десетина години по-късно е сменен с планетариум на „Цайс”, след което се закупуват още 5-6 уреда, с които са оборудвани планетариумите в България.”
Те са няколко. Намират се в градовете Димитровград, Смолян, Варна и околностите, Ямбол, Стара Загора и Габрово. В комплекс „Камчия” до Варна работи първият нов цифров планетариум, дигитален планетариум съществува от 2015 г. и в Пловдив. От възможността да се насладят на звездните спектакли обаче са лишени гостите и жителите на София. Столицата ни е единствената в ЕС без голям обществен планетариум.
„Още през 1960 година Министерският съвет на България издава разпореждане и задължава Софийския градски народен съвет да построи с помощта на БАН планетариум. Няма никаква реакция. Преди 12 години имаше предложение да се използва терен на БАН и да се построи планетариум, който вече съществуваше като проект – на младата архитектка Елена Даскалова от Смолян. Не се намира финансиране и бездействието продължава и до ден днешен” – с горчивина отбелязва Димитър Колев.
Подобна е историята и в Бургас. Проектът за планетариум и обсерватория е приет и одобрен преди 7 години. По последна информация в момента около Морската гара се строи пространство за обществен достъп и, най-вероятно там ще бъде построена малка 8-метрова структура с еднопроекторен планетариум.
„Планетариумите са много полезно изобретение, защото онагледяват нещо, което е много интересно за хората – астрономията, небесните тела, движението им.
Те са много полезен образователен, а напоследък и развлекателен център, благодарение на компютърно генерираните програми, не само астрономически. Там могат да се представят по подобен начин, във вид на филми, даже литературни произведения. Астрономията в момента не се изучава в българските училища и виждаме, как процъфтява астрологията, всякакви предсказания, теориите за плоска земя и т. н. Това са все неща, в които хората трябва да са образовани” – смята Димитър Колев.
Снимки: архив
Точно в полунощ на 1 януари със символично вдигане на граничната бариера министрите на вътрешните работи на България Атанас Илков и на Румъния Каталин Предою отбелязаха началото на пълноправното членство на двете държави в Шенген. Духов оркестър на..
В "България днес" посрещаме новата 2025 година с певците от Детския хор на БНР и Детската вокална група "Радиодеца". Разказваме за традицията на Васильовден, за наричанията и благопожеланията в първия ден от годината. Уникален обичай имат българите в..
От Трънското туристическо дружество канят туристите да изпратят заедно залеза на 1 януари 2025 година от връх Любаш (1399 м) в едноименната планина в Трънския край, Западна България. Желаещите ще потеглят към върха в 15:45 ч. от трънското село..
Президентът на Република България Румен Радев поздрави всички българи у нас и по света с настъпването на новата 2025 година и им пожела мир, здраве и..
По традиция софиянци и гостите на столицата ще могат да посрещнат заедно Новата 2025 година на открито, под звездите на София, на централния площад "Княз..
Нова година, нови хоризонти! С вас сме, за да ви информираме, вдъхновяваме и подкрепяме по пътя към нови цели и успехи през 2025 година. Екипът на..