Mакар и със скромна осанка, църквата “Св. Георги” в белоградчишкото село Орешец вече два века обгръща със светлина всеки, пристъпил прага й. От стените и купола на храма лицата на светците греят в ярки цветове, сякаш художникът е пренесъл багрите на маргаритки, мак и синчец от един чуден ден под ясно небе. В сияйно жълто изпъкват и разположилите се от двете страни на църквата Слънце и Луна – далечен отглас от дохристиянските вярвания по българските земи.
“Всички стенописи са изпълнени в ярко жълто, оранжево, червено, наситено синьо – разказва проф. Рая Заимова от Института по балканистика към БАН.
Повечето от изображенията не са правени от школувани зографи, затова и липсва подредба и съобразяване с канона. Така вместо образа на Света Богородица, на олтара намираме сцената с Тайната вечеря на Исус и апостолите, нарисувана като детска рисунка. Въобще на преден план излиза индивидът, творецът, който изографисва според собствените си виждания - Св. Марина е представена с чук в ръка, готова да смачка дявола, а Св. Харалампи държи кошничка с инструменти, с които да гони лошите духове и болестите. Т.е. художникът запазва почитта към светците, но в същото време прибавя и по нещо от действителния живот, за да може богомолецът да стои по-близо до образите върху стените.”
С известен наивитет и несъразмерни пропорции са предадени и изображенията от иконостаса. На него могат да се видят не само икони, но и сцени от сътворението на света - Господ е изобразен като старец, а Адам и Ева са тъмни на цвят, защото Бог е създал човека от кал.
Но освен боговдъхновени самодейци, в изографисването на църквата са участвали и творци от прочутата Тревненска художествена школа. За това свидетелстват саморъчно изписаните им имена над една от входните врати на храма. През 1866 г. подписа си е поставил и Витан Николов – внук на основателя на школата папа Витан. Дело на тези умели майстори са дърворезбите и дюшемето в храма, както и камбанарията.
Кулата с “чудесно изработената”, по думите на проф. Рая Заимова, камбана, е отделена от храма. В двора му има също така чешма с лековита вода, която извира от планината и дълго време е събирала вярващи в чудодейното изцеление хора. Тук са и оброчните кръстове, и останките от старото гробище, и руините на килийното училище, обградени със зид от варовикови камъни.
Макар и оцеляла две столетия, църквата в Орешец носи рани, нанесени й не само от времето, но и от злосторничество, извършено в период на умопомрачение и мрак. Както всички храмове в района, и този на Св. Георги по времето на комунизма бил превърнат в обор. Ценните й стенописи като по чудо са запазени до днес, ала заради все по-разширяващите се пукнатини се нуждаят от спешна реставрация. В момента се укрепват само основите, стените и покривът на храма.
Разположен недалеч от Белоградчишките скали – само на няколкостотин метра от пещерата Венеца и заобиколен от живописни местности, храмът “Св. Георги” в Орешец може да бъде приятна дестинация за поклоннически туризъм сред красотите на Божието творение.
Снимки: nomadstime.com, Рая Заимова
Чаирските езера са защитена местност в Западните Родопи, известна с естествено образували се свлачищни езера. Те са покрити с дебел торфен килим, а наоколо погледът се любува на зелени ливади и вековни смърчови гори. Намират се на 19 км източно от..
Хубавите есенни дни са прекрасно време за разходка сред дюкянчетата на Самоводската чаршия във Велико Търново. Чаршията възниква в средата на XIX век, когато на улицата излагат своята продукция земеделци от околните села. Появяват се и занаятчийски..
Те радват окото, сбъдват желания и лекуват. Хиляди пясъчни колони, малки и големи, наподобяващи хора, растения или митични животни, са осеяли обширна територия от 50 кв. км в околностите на град Варна. Произходът им до ден днешен не е напълно..