Mакар и със скромна осанка, църквата “Св. Георги” в белоградчишкото село Орешец вече два века обгръща със светлина всеки, пристъпил прага й. От стените и купола на храма лицата на светците греят в ярки цветове, сякаш художникът е пренесъл багрите на маргаритки, мак и синчец от един чуден ден под ясно небе. В сияйно жълто изпъкват и разположилите се от двете страни на църквата Слънце и Луна – далечен отглас от дохристиянските вярвания по българските земи.
“Всички стенописи са изпълнени в ярко жълто, оранжево, червено, наситено синьо – разказва проф. Рая Заимова от Института по балканистика към БАН.
Повечето от изображенията не са правени от школувани зографи, затова и липсва подредба и съобразяване с канона. Така вместо образа на Света Богородица, на олтара намираме сцената с Тайната вечеря на Исус и апостолите, нарисувана като детска рисунка. Въобще на преден план излиза индивидът, творецът, който изографисва според собствените си виждания - Св. Марина е представена с чук в ръка, готова да смачка дявола, а Св. Харалампи държи кошничка с инструменти, с които да гони лошите духове и болестите. Т.е. художникът запазва почитта към светците, но в същото време прибавя и по нещо от действителния живот, за да може богомолецът да стои по-близо до образите върху стените.”
С известен наивитет и несъразмерни пропорции са предадени и изображенията от иконостаса. На него могат да се видят не само икони, но и сцени от сътворението на света - Господ е изобразен като старец, а Адам и Ева са тъмни на цвят, защото Бог е създал човека от кал.
Но освен боговдъхновени самодейци, в изографисването на църквата са участвали и творци от прочутата Тревненска художествена школа. За това свидетелстват саморъчно изписаните им имена над една от входните врати на храма. През 1866 г. подписа си е поставил и Витан Николов – внук на основателя на школата папа Витан. Дело на тези умели майстори са дърворезбите и дюшемето в храма, както и камбанарията.
Кулата с “чудесно изработената”, по думите на проф. Рая Заимова, камбана, е отделена от храма. В двора му има също така чешма с лековита вода, която извира от планината и дълго време е събирала вярващи в чудодейното изцеление хора. Тук са и оброчните кръстове, и останките от старото гробище, и руините на килийното училище, обградени със зид от варовикови камъни.
Макар и оцеляла две столетия, църквата в Орешец носи рани, нанесени й не само от времето, но и от злосторничество, извършено в период на умопомрачение и мрак. Както всички храмове в района, и този на Св. Георги по времето на комунизма бил превърнат в обор. Ценните й стенописи като по чудо са запазени до днес, ала заради все по-разширяващите се пукнатини се нуждаят от спешна реставрация. В момента се укрепват само основите, стените и покривът на храма.
Разположен недалеч от Белоградчишките скали – само на няколкостотин метра от пещерата Венеца и заобиколен от живописни местности, храмът “Св. Георги” в Орешец може да бъде приятна дестинация за поклоннически туризъм сред красотите на Божието творение.
Снимки: nomadstime.com, Рая Заимова
Стари български села с уютни къщи за гости, тишина, разходки сред природата и вкусна домашна храна. Селският туризъм се превръща в предпочитан форма на отдих, особено сред семейства и млади хора, които избират природосъобразния начин на..
Казват, че за да опознаеш дадено място, трябва не само да го видиш с очите си, но и да го вкусиш с небцето си . Всяко българско село, всеки град или регион си има своя специфичен дъх и аромат. Един от начините да ги опознаете са кулинарните маршрути,..
Лятото може да е незабравимо не само с почивка край морето, а и с разходка до дивите плажове на Дунава. Всяко от градчетата по бреговете на голямата река си има своето място, където човек може да разпъне чадър и да стъпи върху фините речните пясъци...