Църквата „Света София“, която се издига в центъра на столицата, е неразделна част от историята на града и се счита за един от символите му. По думите на предстоятеля на храма, отец Ангел Ангелов, обителта носи името на Божията Премъдрост − Словото, а не на древната мъченица София, въпреки, че чества втория си храмов празник на 17 септември, когато почитаме паметта на светицата и нейните три дъщери.
Храмът е построен в чест на Сина Божий, а човечеството узнава за идването му сред човеците, в деня на Благовещението 25 март. Това е денят, в който Архангел Гавриил донася благата вест на Дева Мария, че ще зачене и ще роди Сина Божий. На този ден се разнася вестта за Боговъплъщението, а именно, че сред хората ще дойде Спасителят да разпръсне своето слово и мъдрост. Затова празникът е от съществено значение за църквата „Света София“, заради почитта към Божията Премъдрост, която идва да спаси човечеството.
„Св. София“ е паметник на културата и се счита, че е сред най-старите архитектурни шедьоври на Балканите“, казва отец Ангел и продължава:
„В днешния ѝ вид е построена в края на V началото на VI в. Под нея личат основи на 4 други църкви, като първата датира от началото на III в. Именно тогава е голямото гонение на християните по нашите земи и в Римската империя. На това място е съществувала малка църква, която била гробищен храм, защото наоколо е осеяно с гробници. Не се знае дали в този период е носела името Света София. През годините храмът постепенно е бил разширяван и в началото на VI в. е била изградена именно тази типична византийска базилика, която може да се види днес.“
Храмът е емблематичен за столицата ни и се счита че през XIV в. дава и името на града. По време на Втората българска държава (XII – XIV в. 1185 – 1396), Дръстър (дн. град Силистра), който бил патриаршески и митрополитски център, е нападнат и плячкосан, а „Света София“ се превръща в катедрална митрополитска църква. Затова свидетелстват следи от стенописи, датирани в XII в., от които става ясно, че обителта е играла важна роля в държавата.
„Света София“ е била за известно време и джамия, но не е насилствено превзета - продължава Отец Ангел. − След османското нашествие християните са осъзнавали, че не могат да поддържат такъв голям храм и тя става и джамия. По време на земетресение пада минарето и убива едно от децата на моллата. Турците приемат това като предзнаменование и изоставят храма. По време на Освобождението руските войски го намират в руини. Много по-късно започва възстановяването му, докато достигне сегашния си вид.“
Преди няколко години под църквата „Св. София“ на археологическо ниво е направен подземен музей, в който могат да се видят зидовете на съществувалите на това място храмове, различни гробни съоръжения, датирани в периода II в.пр. Хр – IV в. сл. Хр., запазени римски гробници, зидани гробове, изящни цветни мозайки с растителни елементи, геометрични фигури, кръстове. Има реставрации и на някогашния облик на древна Сердика, което показва по превъзходен начин отделните археологически пластове, намерени под църквата. Всеки, който има желание и интерес да посети църквата и подземния музей е добре дошъл, но след като светът излезе от изолацията, в която живее заради пандемията − коронавирус. В Деня на Благовещение отец Ангел се обърна към аудиторията на Радио България с думите:
„В тези дни посланието е едно. Ние наистина сме в изпитание. Не знам доколко ние, българите, го осъзнаваме. Но вярвам, че все по-ясно разбираме какво предстои.Онова, което ми се ще да достигне до всички е, че трябва да бъдем дисциплинирани и изключително отговорни един спрямо друг и със силната вяра, която носим, много лесно ще преодолеем изпитанието. Това е посланието ми − дълбоката, силна, истинска вяра, която сме носили през вековете сега е времето да я демонстрираме, по най-решителния начин. И, разбира се, отговорността, защото истински вярващият човек винаги е много отговорен.“
На празника Въведение Богородично на 21 ноември по григорианския календар и Архангеловден по юлианския иконописецът Екатерина Титова представи новите си творби в експозицията "Чрез силата Христова". На самото ѝ откриване в Руския..
Въведение Богородично е един от най-древните и почитани празници в Православния свят, въведен в Константинопол около VIII век, по времето на патриарх Тарасий. Едва шест века по-късно, празникът започва да се отбелязва и в Западна Европа при папа..
"Десет велики българолюбци" е оазис и място за вдъхновение. С тези думи вицепрезидентът Илияна Йотова описа новата книга на журналиста Милена Димитрова, чиято премиера събра във вторник вечер в Национа лната библиотека "Св. св. Кирил и Методий"..
Храм-паметникът "Свети Александър Невски" чества 100 години от освещаването си. В патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски" се отслужва Света..
На днешния ден православната църква почита Света Екатерина, която била една от най-образованите жени на своето време. Тя живяла в края на III и началото..
На 25 ноември Българската православна църка почита паметта на св. Климент Охридски. Виден архиепископ, учител и книжовник, той е един от..