Дори във време на извънредни мерки срещу една заплаха, която отдалечава физически хората, истинският творец не остава вкъщи, а отваря още повече сетивата си, за да изследва света около себе си.

Така „на бързи обороти“ Стилян Иванов, буквално за два дни е заснел последния си документален филм. Той е автор на повече от 50 документални ленти, а последната „Животът като епидемия” от два дни е качен на няколко платформи и вече е видян от близо 20 хиляди зрители.

Филмът разказва за делника на един необикновен български предприемач, който в момент на криза се опитва с личен пример да повдигне духа на своите сънародници и да създаде усещане у работниците, че не са сами и няма да бъдат изоставени. Режисьорът вижда в лицето на предприемача Димитър Георов, герой на филма, един съвременен модел за подражание.

„Това, което на мен много ми хареса е, че той никога не говори за оцеляване в кризата, а за живота ни тук и сега. Дадох си сметка, че само когато ценим живота какъвто е, имаме начин да живеем достойно и без да се страхуваме. Всичко зависи от нашия дух и убежденията ни. Това го постигат само смелите хора и добре, че все още има такива примери като Димитър Георов“ – казва Стилиян Иванов:

„Идеята се роди точно преди седмица – във вторник, когато се срещнах с Димитър Георов. Разказа ми за ситуацията, в която попада за пореден път от 1993 г. насам, откакто превръща една малка тухларна фабрика в съвременно предприятие- гигант, оборудвано с компютри, роботи и модерна техника. Но до ден днешен този предприемач се сблъсква с трудности от всякакъв характер. Обаче той е борбен българин, на 75 години е и не се предава лесно. При срещата ни той спомена, че отново ще тегли кредит, но този път за работниците, за да може да им плати някакъв аванс. Тогава аз предложих наш екип да го придружава в следващите два дни, за да се срещнем с работниците и да видим как протича един негов ден. Останахме много впечатлени от заряда, който Георов предава на хората около него. Той ги събира всяка седмица в голямото хале на фабриката, говори им за задачите, които предстоят. Поема пред тях ангажименти и след това публично се отчита за дадените обещания. Разбира се мотивира хората си и материално, но освен това той им дава и кураж и надежда. Затова те се чувстват като част от едно голямо семейство и живеят с усещането, че никога няма да бъдат изоставени. А чувството, че никой не мисли за хората, е общ страх за голяма част от днешните българи. Фабриката е с около 70 човека- технолози, инженери и работници с всякакъв образователен ценз, има млади и възрастни. Във филма това е показано, но най-вече се чуват думите на Георов, който им говори за националния герой Левски, за тракийската култура, за силата на България и че колкото и да е изпадал в затруднения, българинът винаги е успявал да се справи с тях. Това са днешните будители. И благодарение на такива визионери, каквито е имало в историята, ние запазваме своя дух и успяваме да се съхраним като народ“.

„Още от съвсем млади години този човек е изпитал много трудности, но именно те са го накарали така да цени и да се грижи за живота“ – обяснява Ст. Иванов:

„По време на снимките на филма се убедих, че дори по-младите работници са по-унили, по-обезкуражени, защото те още не са се сблъсквали с трудности по пътя си. Има древна поговорка, че в тихо време всички лодки плуват, но дали плува добре една лодка се разбира, когато попадне в бурно море. Тогава става ясно, кои са капитаните. Животът се прояснява, когато се минава през такъв тип кризи, като сегашната. Дори и някой да се опитва да режисира кризата, ще му излезе крива драматургията. Сега, благодарение на хора като Георов, се посяват нравствените семена за новата генерация българи. Иначе самият филм е професионално изработен по стандартите на съвременното филмопроизводство. Снимахме с дрон, с кино оптика. Това, че е направен за рекордно кратки срокове, не е за сметка на качеството. Зрителите вече могат да го видят и сами да се убедят, че сме коректни в начина на представяне и в чисто техническата му стойност“.