Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

В Деня на труда и на международната работническа солидарност

За Първи май и същността му през годините

Снимка: БГНЕС

На 1 май 1886 година, в Чикаго, 300 хиляди американски работници излизат на протест с искане за осемчасов работен ден. Това е и причината Първи май да се превърне в символ на работническата солидарност, който и до днес се чества на много места по света. В България – за първи път се отбелязва през 1890 г., по идея на печатарските работници, а по-масовите прояви датират от 1893 година. Днес в страната ни Първи май се почита като Ден на труда и е официален празник.

Ако в годините на социализма отбелязването му беше свързано главно с отчитането на трудовите успехи и със задължителните манифестации, то сега, в условията на пазарно стопанство, като че ли, се връщаме към истинския смисъл на този ден – правото на труд на работещите, справедливото му заплащане, добрите и по-безопасните условия на труд, социалната защита.

Когато през 1944 година комунистическата партия идва на власт в България, тя много бързо се сраства с държавата и поема в ръцете си всичко – създава нови производства и нови работни места, регулира условията на труд и почивка, осигурява безплатно образование и здравеопазване. По това време заплатите са ниски, но пък почти всички имат работа. Няма лукс в живота на българите, но няма и нечовешка нищета. Сформираният тогава общ пазар на социалистическите държави и най-вече огромният пазар на Съветския съюз, поглъщат цялото производство. И същността на Първи май се променя. За какво да се води борба, след като има осемчасов работен ден, ниски, но сигурни заплати, уеднаквен стандарт на живот?! Първи май се превръща в хубав почивен ден, в който след традиционната манифестация на трудещите се пред държавния и политическия елит на страната, идва празничната трапеза, угощенията и народните веселия по села и градове. Повече за празнуването тогава можете да прочетете и чуете ТУК

Демократичните промени през 1990 година преобърнаха нещата. Приватизацията на индустрията, влизането на новите работодатели в предприятията промени ситуацията. Общото национално богатство, събирано и изграждано от всички българи в продължения на 45 години, премина в ръцете на частни инвеститори. В желанието си за бърза печалба, някои от новите собственици (особено тези от първите години на прехода), пренебрегваха изискванията за нормиран работен ден, за здравословни условия на труд и пр. Увеличи се безработицата и обедняването на хората, оттам и – социалното напрежение.

Настъпи ерата на възраждане на синдикализма, призван да защитава правата на трудещите се. В национален план се наложиха два големи синдиката – Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) и Конфедерацията на труда „Подкрепа”. Сформира се и Национален съвет за тристранно сътрудничество, обединяващ представители на правителството, работодателите и синдикатите.

В защита на трудовите права на хората днес продължават да се изказват мнозина, къде с повод, къде – без. Но е факт и реално свършената работа. Често се констатират нарушения на изискванията за здравословни условия на труд, погазване на нормите за работно време и заплащането на извънредния труд. Макар и с европейска регулация в системата на трудовото законодателство, и днес не липсват пропуски и умишлени злоупотреби, в ущърб на работника, но никак не са малки и санкциите, налагани от отговорните за това институции. Макар и по-рядко толкова масово, както в началото на историята на Първи май, и днес има протести на различни групи работещи, както и недоволства, организирани по нов начин – през социалните мрежи в интернет.

И сега, както и в края на ХIХ век, хората искат справедливо заплащане, добри условия на труд, негодуват срещу своеволията на работодатели и срещу пренебрегване на трудовото законодателство. Добре е обаче, че вече далеч по-осъзнато и настоятелно търсят своите права. И, макар процеса по отстояването им да не е лек и да изисква упоритост и търпение, все повече хора го правят. И днес, на 1 май, съвсем основателно – могат да се поздравят с „Честит празник!“, и да вникнат в истинския смисъл на този ден. 

Още от категорията

Българите между 40 и 49 г. се оказват най-ученолюбиви в работата

Най-активно участие в обучения за професионална квалификация се наблюдава при хората между 40 и 49 г. (34%), показва проучване по поръчка на Националната агенция за професионално обучение и образование. Следва групата на 30-39 годишните (29%), докато..

публикувано на 08.05.21 в 12:18

Отдаваме почит към служителите и доброволците на БЧК

Датата за отбелязването на Международния ден на Червения кръст и Червения полумесец не е избрана случайно - на този ден преди 193 години е роден швейцарският хуманист Анри Дюнан, основоположник на Червенокръсткото движение. Идеите му за солидарност и..

обновено на 08.05.21 в 12:06

Актуално: Пътуване извън България в условия на Covid-19

Продължава да е динамична ситуацията около режима на влизане в различните държави, въведен с цел намаляване на разпространението на Covid-19. Вижте къде и какви новости при влизането и престоя на граждани от България в други страни бяха въведени през..

публикувано на 08.05.21 в 08:15