Няма официална статистика колко са хората с увреден слух в страната ни, предполага се, че те са около 120 хил. Повечето имат постоянна трудова заетост и на практика са физически здрави и креативни хора. За не малка част от тях жестовият език е основен за комуникацията в живота им. Затова да имат своевременен достъп до водещите новини именно чрез този език, не е каприз. В последните седмици прави впечатление все по-честата поява на жестомимичен преводач в централните емисии новини на националните телевизии в България. Ролята на тези преводачи стана още по-важна, откакто беше обявено извънредно положение във връзка с Covid-19, а информацията за мерките и кризата засягат всички ни.
В България има около 200 обучени преводачи на жестомимичен език, но практикуващите са само 20. Засега училища, университети, здравни заведения остават трудно достъпни за хората със увреден слух. „А има начин навсякъде да се осигури такава достъпност, стига да се вземат съответните административни мерки за обучение“ – смята Силвия Маринова − един от най-опитните преводачи в областта на жестовия език.
„Аз имам над 30 години стаж като жестов преводач и ми се иска да споделя, че глухите хора винаги оставаха някъде в периферията на обществото ни. Никой не си даваше сметка, колко важно е да чуваш. Слухът е сред водещите сетивни органи и е с основна роля за психичното здраве на всеки човек. Тази част от обществото ни са не само гласоподаватели, те са и данъкоплатци. Те освен нужда, имат и правото да получават информация, да бъдат обучавани на техния език, който разбират най-добре.
Аз лично много се надявам скоро да преведем добрата новина, че нещата у нас се завръщат в нормалния си ритъм. Че всичко ще може да продължи по старому, а хората ще имат работа, ще се събираме и ще общуваме помежду си. Но ми се иска тази достъпност до информация да остане за всички важни сфери и след кризата. Знам, че от една година се работи активно в Министерството на образованието, заедно с 20 организации за хора с увреден слух, за да се изготви закон за жестовия език. Ако скоро този закон бъде приет, това ще гарантира правата им за достъпна на техния език информация.“
От 13 март делникът на Силвия Маринова се е променил значително, защото от ранна сутрин се налага да превежда в ефир потока новини, които пряко засягат живота ни:
„Ставам рано, в 5 часа, за да мога да се раздвижа, да опресня мислите си, за да съм в кондиция при превода. В 7,30 вече трябва да съм в сградата на Министерския съвет, защото там се провежда брифинг. Моят работен делник продължава като преводач в новините на една от големите национални телевизии. След като се прибера вкъщи, с мен се свързват за видеоразговор различни глухи хора и помагам, с каквото мога. Защото социалната изолация, затварянето вкъщи, всички тези тревожни новини се отразяват по същия начин на хората с увреден слух. Те по нищо не се различават от нас, но имат един основен проблем − достъпът до информация, поднесена на техния език. Някои хора ни питат за неща, които не са разбрали, които ги интересуват лично. Тези хора имат много допълнителни качества, с които да компенсират липсата на слух, могат да работят пълноценно и са изключително прецизни към детайлите. Заслужават повече уважение, защото са изключително изпълнителни и коректни. Да отнемеш правото им да получават навременна информация, но също така да се обучават и образоват чрез жестовия език, е все едно да отнемеш белия бастун на един незрящ човек. Обществото доскоро не си даваше сметка, колко е важен жестовия превод за всички тези българи“.
Чуйте повече в звуковия файл.
Снимки: pixabay, личен архив
Учени от Сорбоната ще проучват културното наследство в Регионалния етнографски музей на открито "Етър", информира БНТ. През март, т.г., френските учени, съвместно с експерти от РЕМО "Етър" ще проучват интересни за тях елементи от съхраненото..
Идеята за таван на надценките на основни хранителни продукти все още не е обсъждана с партньорите в управляващата коалиция. Според премиера Росен Желязков, пряка намеса на държавата на пазара на основните стоки от потребителската кошница е..
Председателят на Българската академия на науките (БАН) Евелина Славчева се срещна с посланика на Франция в България Жоел Мейер. Разговорът в Академията е била посветен на подготовката за съвместното отбелязване на 60-годишнината от подписването..
Виенският бал в София бе открит от автентичния оркестър на Йохан Щраус, с което организаторите на светското събитие отдадоха уважение към 200-годишнината..
По повод наближаващият Национален празник – 3 март и 147 години от Освобождението на България от Османско владичество, Регионалната библиотека в град..
Граждани на Сърбия се събраха на 9 февруари на 15 минутен мълчалив протест под надслов “София подкрепя студентите” пред посолството на Сърбия в..