Древен обичай, изпълняван от затворена общност, нестинарството от векове е обгърнато в тайни и мистика. През 2009 г. ритуалът беше включен в Списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство и в Националната представителна листа на нематериалното културно наследство „Живи човешки съкровища – България“. Много учени го свързват с древните траки, макар че няма точни сведения за произхода, нито за тайнствата на ритуалите. 

Информацията, която намираме днес, е по-скоро за външните, видимите елементи на празника. Истинската същност и тайнствата се предават от по-възрастните нестинари на хора, усетили истинска връзка с ритуала и общността. Нестинарството се пази в няколко села на Странджанския край (Югоизточна България) и Северна Гърция, сред потомците на преселници от Източна Тракия. 

У нас нестинарите най-често изпълняват своя танц върху огъня като кулминация на празника в чест на св. св. Константин и Елена на 3 юни (по стар стил). В началото на ХХ век нестинарството е било отричано и от църковната, и от светската власт, а по време на социализма – забранявано. У нас се възражда постепенно след 1989 г. В Гърция обичаят е практикуван без прекъсване, но някои елементи са претърпели промени.

„Убеден съм, че нестинарството се предава по наследство, но това не е достатъчно. Много неща трябва да научиш и да знаеш какъв е смисълът на ритуалните действия“ − казва Георги Илиев, наследник на два нестинарски рода, преселили се в с. Костѝ и с. Бродилово през 1913 г. Народен певец, председател на Тракийския клуб „Св. св. Константин и Елена“ в гр. Царево, ръководител на Фолклорен танцов клуб „Хасекия“, той е сред малцината млади хора, практикуващи нестинарството в неговата ритуално-обредна цялост.

„Много хора свързват нестинарството с играта върху огън, което не е правилно – продължава нестинарят. – Има други елементи, които са били пренебрегвани, а са съществена част от обреда. В много стари източници четем, че люлката на истинския нестинарлък е село Кости. Там ритуалът е бил най-разпространен и тачен. Аз самият почувствах връзката си с нестинарството преди 15 години, когато загубих и двамата си дядовци в съвсем кратък период. Тогава се свързах с организаторите на празника в Кости и отидох. Дори не помня добре какво точно ме накара да вляза в големия огън, просто го направих. Благодарен съм на хората, които са ми разкривали частици от тайните. Много неща научих от мои приятели в Северна Гърция, потомци на изселници от Кости и Бродилово. В началото малко трудно ме приеха, но те сами преценяват на кого и какво да разкрият. Някои неща съм научил от близките си. Моята прапрабаба е била нестинарка и е практикувала обреда, но нейната дъщеря и снаха ѝ, макар носители на нестинарството, не са имали възможност заради забраните. Те са го предали на моята баба, но не като конкретно знание, а по-скоро като разказ как се извършват ритуалите. Колкото до произхода на нестинарството, аз съм привърженик на тезата, че произлиза от древнотракийските обреди и по време на християнизацията на местното население, се е преплело с новата религия, запазвайки само елементите, приети от християнството“.

Георги си спомня и за първото си посещение при нестинарите в Гърция:

„Останах без думи и първата ми мисъл беше: „Боже, защо в България сме изгубили това!“ През последните години влагам много сили и средства, за да се възстановят поне основните елементи и да бъдат приети от хората. Това не е представление, не го правим, за да заслужим аплодисментите на публиката. Правим го заради себе си. Всеки човек има мисия. Моята е да събера всички разпръснати и забравени нестинарски вещи и утвар, за да може, чрез мен и тях, нестинарството да се завърне в родината си.“

От Георги научаваме също, че нестинарските ритуали в миналото са започвали още от 1 януари – деня на Св. Василий, много тачен от нестинарите. Следвали тридневни празници от 18 до 20 януари (Атанасовден – Евтимовден). А неделята преди св. св. Константин и Елена е панагирят на Влахов дол. После е празникът на двамата основни светци, както и летните Св. Илия, Св. Пантелеймон…Съборът на Влахов дол тази година е бил на 31 май.

„Мястото е с уникална енергия, емблематично е за Странджа и нестинарството. Счита се, че оттам са тръгнали нестинарите…“ Като участник, той пояснява, че на 3 юни празникът в село Българи ще бъде в много тесен кръг, ще присъстват само хора от общността. Поради ограниченията няма да има присъствие на наблюдатели, защото това би довело до риск.

„Вярвайте ми, в това малко село някои години са се събирали 5-6000 души наведнъж, просто не можеш въздух да си поемеш. А и това пречи на ритуала. Затова местните хора решиха сега да го направят в ограничен състав. Човек трябва да е високоморален и да се стреми към духовно развитие, да има желание да го разбере, а не да мисли, че като влезе в огъня и вече знае всичко. Едно от качествата, които трябва да притежава нестинарят, е чистота на духа.“

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

Снимките са предоставени от Георги Илиев