Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Археологическо лято 2020 - част II

Античните свидетелства от Хераклея Синтика и Древна Аполония

| обновено на 08.06.20 в 01:10
Мраморната женска глава, открита при разкопките на античния град Хераклея Синтика през октомври 2018 година
Снимка: archaeologia-bulgarica.com

Между пластовете на времето, в небезизвестната местност Рупите, край Петрич, земните недра съхраняват историята на Хераклея Синтика, основана в IV в. преди Христа. Изследователите предполагат, че основите на града са положени по времето Филип II, бащата на Александър Македонски. Оттам идва и името „Хераклея”, на героя Херакъл (Херкулес), смятан за основоположник на династията.През последните години успяхме да разкрием голяма част от централния площад и околните райони”, разказва пред БНР доц. Людмил Вагалински, който ръководи разкопките там от 2007 г. Археологът е благодарен, че и тази година, с помощта на местната власт и Министерството на културата ще продължи да изследва античния град, който все повече привлича туристите.

„Нашата цел е да възстановим неговата история – подчертава доц. Вагалински. – Ние не търсим ценни предмети, ценността е нещо относително. Хераклея Синтика е била център в продължение на 800 години. За това време преминава през много трудни моменти. След като преодолява вражески нападения, две последователни силни земетресения около 400 г. след Христа съсипват града и неговата инфраструктура и той замира. Сигурно е било много тежко за тези хора да напуснат родните си места, но природата е по-силна от нас. Трябва да си дадем сметка, че сме крехки и може би затова трябва да се отнасяме доста отговорно към живота и да бъдем по-почтени към себе си и към околните.“

В историята обаче, не са малко примерите за заличени, не само от времето и природните стихии, свидетелства от далечното минало. В резултат на многократното удълбочаване, на дъното на Созополското пристанище изчезват ценни археологически слоеве. За щастие, при последните спасителни проучвания, провокирани от намерението на Община Созопол да изгражда плаващи кейове, археолозите се натъкват на недокоснати пластове:

„Това е едно много интересно проучване, тъй като се осъществява в акваторията на Созополското пристанище − пояснява Калин Димитров от Центъра за подводна археология. − Оценена още преди години като изключителна ценност за подводната археология, акваторията има статут на част от недвижимата културна ценност „Светите Кирик и Юлита“. В нея, в края на 80-те и началото на 90-те на миналия век са правени някои подводни археологически проучвания, по време на които са открити части от праисторически селища. Инвестиционното намерение на Община Созопол засяга неизследвана досега зона. Ние проучвахме части от пристанището на Древна Аполония с много богати материали от късноархаичния, класическия и ранноелинистическия период. Количеството материал, натрупан в това пристанище, е наистина впечатляващ.“

Проучването на древното пристанище вероятно ще продължи следващата година, а през настоящата Центърът за подводна археология планира да кандидатства за финансиране на три проекта. Това са редовните археологически проучвания, като едното от тях − древното пристанище до устието на река Ропотамо, се прави от 2017 г. насам. Другите два обекта са в акваторията на древния град Несебър и Северното крайбрежие, което не е изследвано от края на 80-те години на миналия век.

Редактор: Дарина Григорова (по интервюта на програма „Христо Ботев“- БНР)

Снимки: archaeologia-bulgarica.com


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

170 години от рождението на слависта и българист Константин Иречек

На 24 юли  отбелязваме 170-годишнината на родения във Виена чешки историк, славист, библиограф и почетен член на Българската академияна науките. Той е син на историка Йосиф Иречек и внук на бележития славист Павел Шафарик. Завършва история във философския..

публикувано на 24.07.24 в 11:52

Селище на куманите откриха край крепостта Ряховец в Горна Оряховица

Селище на куманите откриха това лято археолози от Историческия музей в Горна Оряховица при проучванията на средновековен некропол, източно от тракийската крепост Ряховец, предаде кореспондентката на БНР Здравка Маслянкова. Археологическият обект е..

публикувано на 21.07.24 в 11:01
Прокламация за началото на въстанието във Втори Битолски революционен окръг, не е нужно да се коментира на какъв език е написана. Македонският още не е бил дефиниран през 1903 г.

Преди 121 години в Македония избухва Илинденско – Преображенското въстание

На 20 юли (по Юлиански календар) 1903 г. македонските българи грабват оръжие, за да поправят една историческа неправда, причинена от Берлинския конгрес през 1878 г. Разпокъсването на българското етническо землище след Руско-турската освободителна война..

публикувано на 20.07.24 в 15:43