Черешова задушница e. Наречена е от народа така, защото по време съвпада със сезона на черешите. В Каленадра на Българската православна църква задушници се отслужват в съботите преди Великия пост, преди Петдесетница и преди Архангелов ден. Във всеки православен храм се извършва богослужение − литургия за упокой и обща панихида. Вярващите отиват на църква, записват имената на покойниците и се молят Господ да упокои душите им „в място светло, в място тревисто, в място прохладно, дето няма болка, скръб и въздишка”.
Всички наши близки, за които се сетим, трябва да бъдат споменати по време на светата литургия, а след това по стар обичай в църквата или на гробищата се четат молитви лично за хората, за които желаем. На Задушница хората почистват гробовете на своите близки и ги украсяват с цветя. После преливат пръстта с вода и червено вино за спомен на Христовата жертва за нас и запалват църковна свещ. Прието е да се подава варено жито, хляб или пита, вино, череши, сладкиши или бонбони на колкото се може повече хора, за да поменат и те с „Бог да прости!“ покойниците. В дните на задушница вярващите строго спазват обичая да не се заемат с къщна работа.
На следващия ден, в неделя, Христовата църква празнува своя рожден ден – Петдесетница – един от най-големите, най-велики християнски църковни празници. Църквата го поставя наравно с Рождество Христово и Възкресение Христово. На този ден, според Светото писание, дванадесетте апостоли заедно с Дева Мария се оттеглили в Сионската горница – сградата, където се състояла Тайната вечеря. В третия час по еврейско време небето забучало и над къщата се спуснали огнени езици, които изпълнили всеки един от апостолите със Светия Дух. Според Църквата пламъците били видимият знак за въздействието на Светия Дух върху Христовите ученици. Изпълнени с Божията сила, те тръгнали по света да проповядват Христовото учение.
Празникът се нарича също и Света Троица, защото слизането на Светия дух преобразява не само апостолите, но и всички присъстващи, които повярвали в Христа и приели Светото кръщение. На Петдесетница Бог изпраща огнени езици над Светите апостоли, за да могат всички хора, дошли в Йерусалим от най-различни страни, да се разбират и да се обединят в Църквата, чрез вярата в Отец, Син и Светия Дух. По думите на св. Апостол Павел след Петдесетница „вече няма елин, ни юдеин, ни мъжки пол, ни женски, защото всички са едно в Христа”. Това е обединението, при което всеки вижда в човека до себе си свой възлюбен брат. Затова Петдесетница е най-великото обединение, извършено от Иисус Христос.
На Петдесетница, по време на тържественото богослужение, християните измолват Бога да помене и всички починали наши родители и братя. В края на службата от олтарните двери се хвърля орехова шума към богомолците. Тя символизира огнените езици над главите на апостолите. Вярващите я отнасят по домовете си за благословение.
Снимки: БГНЕС и bg-patriarshia.bgБългарската православна църква почита днес свети Наум Охридски. Наум е средновековен български учен и книжовник, роден около 830 г. и починал на 23 декември 910 г. Той бил от благороден произход, но оставил всичко и последвал славянските равноапостоли св...
В светската летопис на следосвобожденска България, митрополит Климент Търновски е известен като Васил Друмев – бележит книжовник и общественик, той води изключително духовен, християнски живот. За езиковедите той е сред най-ярките ревнители на..
Православната църква днес чества зачатието на Света Анна – майка на Богородица. Йоаким и Анна дълго време нямали деца, въпреки праведния си живот. Освен личната си мъка те понасяли и обществения укор, тъй като бездетието се смятало за Божие..
Българската православна църква почита днес свети Наум Охридски. Наум е средновековен български учен и книжовник, роден около 830 г. и починал на 23..