„Има мит, че Орфей е роден в земите, които България днес населява. Изглежда, че това е факт, а не легенда, щом неговите дъщери все още пеят там.”
Тези думи вестник „Ню Йорк таймс” написва през 1963-а – годината, в която най-големият български фолклорен ансамбъл прекосява Желязната завеса, за да покори с космическото си изкуство цял един континент. И макар родните изпълнители отдавна да са наричани по света “българските гласове”, едва ли в онзи величествен момент отблясъкът им би бил с най-благороден цвят, ако зад шлифоването им не стоеше големият музикант и ерудит Филип Кутев.
Роденият на 13 юни преди 117 г. композитор и диригент основава през 1951 г. Държавния ансамбъл за народни песни и танци и остава негов главен художествен ръководител до смъртта си през 1982г. Филип Кутев развива българския фолклор чрез обработката на автентични песни, изпълнявани от многогласен хор, и разнася славата на българското колективно творчество в Европа, Азия и Америка. Днес ансамбълът носи името на своя създател, отдавайки признателност на личността, която даде на света песни като „Лале ли си, зюмбюл ли си”, „Полегнала е Тодора”, „Прехвръкна птичка” и много други.
За емблематичната фигура за националната ни култура Филип Кутев, за композиторското му наследство и обаянието му е интервюто на Радио България с проф. Елена Кутева – музиколог, директор на ансамбъл „Филип Кутев“ и дъщеря на именития творец. Припомняме ви го чрез публикацията от архива на Радио България: ”Възрожденецът на българската музика и култура”
Редактор: Диана Цанкова
Едно любопитно събитие отбелязваме днес – Международния ден на бавните обороти, известен още като Празник на спокойствието. Социалното движение, наречено Slow Life (Бавен живот), се заражда през 1986 г. На днешната дата в повече от 90 града в..
Независимо от възраст, вяра, етнос и социална принадлежност, паметта за националния герой на България Васил Левски обединява българите по цял свят. В деня на неговата гибел хиляди се стичат към мемориалите на признателност, за да се поклонят пред..
На 2 февруари според българския народен календар се отбелязва празникът Петльовден – за здраве и плодовитост на мъжката челяд. Най-широко той е разпространен в Източна България. Един от задължителните елементи е жертвоприношението на..