Цялата 2020 г. преминава под знака на голям и забележителен юбилей – 170 години от рождението на гениалния български поет, писател и общественик Иван Вазов. Заради творбите му, посветени на България, на народа и на героите му, още приживе той е титулуван като Патриарх на българската литература.

Неговият роман „Под игото“ (1894 г.), одите от цикъла „Епопея на забравените“ (1881-1884 г.), повестта „Немили-недраги“ (1884 г.) и други произведения заемат възлово място в обучението по български език и литература и до днес. Народният театър в София, огромен брой читалища, културни и образователни центрове и институти в България и по света носят името на Вазов. Обичан, ползвал се с доверие, както в средите на културния елит, така и сред обикновените българи, Иван Вазов е удостоен с титлата академик от Българската академия на науките, а през 1897 г. е избран за министър на народното просвещение.

През 30-те години на ХХ в. цялото имущество и материално наследство, което патриархът оставя е защитено със специален закон, като къщата, авторските права и цялото движимо имущество на писателя са национализирани. Дори негови вещи, намирали се по това време у трети лица, е трябвало да бъдат предадени незабавно. Затова и почти всичко, свързано с делото на големия български писател, е достигнало непокътнато до нас и продължава да бъде обект на различни научни изследвания.

С най-много притежавани книги и документи, разкриващи личността на Вазов, днес се гордеят Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и Литературният музей в София. Двете институции си подадоха ръка в честването на „Годината на Вазов“ и организираха „под един покрив“ две забележителни изложби: „Певец на две епохи“ − с оригинали от фондовете на библиотеката, и „Българийо, аз всичко тебе дадох...”, чието мото е стих на Вазов“, с документи от житейската и творческата му биография.

В Националната библиотека събитията за юбилея започнаха в началото на годината, разказва директорът:

„Предизвикателството „Ковид“ се опита да ни създаде проблем, но ние го преодоляхме, преминавайки в онлайн режим и така посветихме три виртуални изложби в чест на големия юбилей. Първата представи илюстрации към романа „Под игото“ от 1894 г., втората − уникални документи от нашите колекции, а третата изложба се фокусира върху творчеството за деца на Иван Вазов. Всъщност, началото на честванията поставихме на сайта ни с рубриката „Вазови строфи“. В нея всяка седмица Народната библиотека публикуваше по едно Вазово стихотворение, придружено от фотографии на поета. Така, на практика, се оформи електронно издание, което е достъпно на уеб сайта на библиотеката. Наскоро някой ме попита какво е присъствието на Вазов днес сред нас, аз бих казала, че то е такова, каквото е било в годините, в които той е бил жив и е присъствал реално в общественото пространство.“

Почит към Иван Вазов засвидетелстват и всички български държавни и общински институции. Така например, при откриването на изложбата вицепрезидентът Илияна Йотова изтъкна факта, че Вазов присъства във всеки български дом независимо дали той е в родината, или далеч от нейните предели.

„Творчеството на Иван Вазов нямаше да бъде толкова запомнящо се, ако през него не минаваше огромната любов към род и родина. С него се раждаме, неговите портрети стоят като икони в класните ни стаи. Творчеството му изгради образа на България на границата на две епохи. Не като летопис, не като хроника, а чрез едно живо въплъщение от запомнящи се образи, на случки и на събития. „Ако зададем въпрос кой е първият гений в България, целият народ, без колебание ще каже и ще извика „Иван Вазов“ – каза Йотова и обясни, че това са думи на друг писател и съвременник на Вазов − Алеко Константинов.

Снимки: БГНЕС