Преди седмица поредица от събития отприщиха масово недоволство сред българите. Случайно или не, опитът на лидера на партия „Да, България“ Христо Иванов да достигне до плажа на нефтеното пристанище „Росенец“ и разправата му с представители на НСО, охраняващи т.нар. "сараи" на почетния председател на ДПС Ахмед Доган повдигнаха наболели въпроси.

Реакцията на президента Румен Радев не закъсня по повод това кой и как определя дали Доган и съпартиецът му Делян Пеевски имат право на лична охрана, за сметка на данъкоплатците. Ден по-късно, след официалното изявление на Радев, Специализираната и Военно-окръжната прокуратура влязоха в президентството по две различни досъдебни производства. Координираните прокурорски действия и последвалото задържане на съветник и секретар на президента Радев предизвикаха в обществото асоциации за институционален преврат.*

Още докато течеше прокурорската акция на "Дондуков" 2, граждани се събраха на спонтанен протест пред президентството. Редица експерти, сред които и адвокатът правозащитник Михаил Екимджиев определиха случващото се като "погром срещу конституцията и прокурорски преврат срещу президентската институция". Гражданското недоволство прерасна във всекидневен антиправителствен протест с искания за оставката, както на кабинета, така и на главния прокурор Иван Гешев.

Постепенно протестите обхванаха цялата страна, достигаха и някои български общности зад граница. Мнозина анализатори сравниха ставащото днес с протестите от 2013-2014 година и изразиха тревога, че без лидер исканията за промяна в политическия модел няма да постигнат очаквания резултат. Като причина за това те посочиха олигархичната система, която предотвратява всякакви опити за политическа алтернатива.

Картината на протестите в т.нар. триъгълник на властта, видима от снимки и коментари в социалните мрежи, изглежда малко по-различна. Там ясно и категорично се откроява желанието веднъж завинаги да бъде сложен край на корупцията и беззаконието, сраснали се, според протестиращите, с управлението в продължение на 30 години. Може би и затова някои виждат прилика със събитията от 90-те години на миналия век, когато българите вярваха в настъпилите демократични промени и настояваха за смяна на модела.

„Сега на улицата са нашите деца, които по плам и сила са точно толкова непримирими, колкото бяхме ние през 1989 година -1990!“ – отбелязва в социалната мрежа издателят Жана Иванова. Тя припомня как протестиращите тогава са излизали по площадите с децата си, а днес това правят техните пораснали деца. „Сякаш подсъзнателно знаехме, че ще им трябва тази закалка - да носят в малките си ръчички българския флаг! Най-важното е, че ги отгледахме, възпитахме, научихме ги на добродетели и на обич към Родината. И макар и малко уморени, и видели много машинации и задкулисия, днес ние стоим плътно зад вас, скъпи наши деца.“

Дали протестите ще постигнат така търсената смяна на модела? Прогнозите на анализаторите са по-скоро скептични. Задаващата се икономическа криза, породена от пандемията от Covid-19, както и опитите на определени фигури да използват енергията на протестите в своя полза подсилва скептицизма и сред голяма част от хората, които не виждат реална алтернатива на настоящото управление. Всички обаче са категорични в едно – промяна е необходима.

*При акцията на двете прокуратури бяха претърсени кабинетите на съветника на президента по отбрана и сигурност Илия Милушев и този на секретаря по антикорупция и правосъдие Пламен Узунов. И двамата бяха задържани - Милушев по дело за разгласяване на държавна тайна, а Узунов - по разследване за престъпен сговор за търговия с влияние.