Роден през Х в. пр. Хр., потомък на Аарон, той бил „въздържан в храна, скромен в облекло и строг към себе си и другите“. Житието му е изпълнено с чудеса, започнали още в ранна възраст. Предание разказва, че баща му имал видение, в което благообразни мъже беседвали с детето Илия, повивали го с огън и го кърмели с огнен пламък. Свещениците разтълкували видението така: „На детето ще почива Божията благодат; словото му ще бъде като огън, силно и действено; животът му – угоден Богу; и ще съди той Израиля с меч и огън. Името Илия значи крепост Господня.“

Борил се срещу идолопоклонничеството и избиването на пророците, в което най-яростни били цар Ахав и жена му, пророкът отишъл при царя и му казал: „Заради греховете ти от днес няма да има дъжд, ни роса, докато не помоля Господа за това!“ И „заключил“ небето за три години и шест месеца. Ахав искал да убие Илия, но Господ казал на своя пророк да се скрие при поток, близо до р. Йордан и изпратил врани, които му носели храна..

Последното чудо в житието на Св. пророк Илия е неговото напускане на този свят – единствен сред Божиите избраници. Когато настъпил денят, той бил със своя ученик св. пророк Елисей. Появила се огнена колесница, водена от огнени коне, в която светият пророк бил прибран и така се възнесъл на небето. За св. пророк Илия е писано в Стария и Новия завет, в Талмуда и Корана. У нас има много църкви на неговото име.

Народният празник Илинден е свързан с представата, че светецът е повелител на летните гръмотевици и трескавици“. 

С кои езически божества го свързвали някога, какви поверия и легенди пази българският фолклор за светеца, можете да научите ТУК.

Снимки: БГНЕС