Сакар се разгръща в Югоизточна България, недалеч от границата с Турция. Това е най-ниската ни планина и един от най-слабо заселените региони на страната. Твърди се, че Сакар е люлка на много древна цивилизация, която все още е недостатъчно изследвана от науката. В наши дни останките от стотици менхири, светилища и долмени са разпръснати в най-отдалечените и недостъпни кътчета на планината, разпалвайки фантазията както на изследователите, така и на любителите на загадките. Нищо чудно, че напоследък за Сакар се заговори като за Мегалитния парк на Европа.

Оказва се, че тук има особено голяма концентрация на съоръжения, които датират от зората на човечеството. Сред тях преобладават т.нар. долмени - каменни плочи, тежащи по няколко тона, закрепени хоризонтално над земята върху каменни опори или скали. Тези монолитни „къщички“ са били подредени с необяснима лекота от човешка ръка. Гробници, астрономически обсерватории, светилища… Не се знае със сигурност за какво са служили. Веселин Кълвачев ‒ директор на Общинския исторически музей в Тополовград, има своя теория за произхода им. Според него долмените в Сакар са енергийни центрове. Предците ни са ги издигали тук заради огромните залежи от гранитен плутон и най-вече заради кварцовите жили, които излъчват топлинна енергия.

„Археолози, които проучват долмените, казват, че това са най-ранните монументални сгради и че са били гробници на траките. Според мен траките са използвали част от тях за погребални камери, но това е станало в по-късен етап. Преди това най-вероятно долмените са били използвани за медитация, за астрономически наблюдения. Най-разпространената теза е, че долмените в Сакар датират от 12-6 век пр. н.е. Всъщност, от този период са откритите в тях артефакти от тракийски погребения. Но дали самите обекти са строени тогава или по-рано от друга, по-стара цивилизация, никой не може да каже“.

Наричат долмените още „змейови дупки“ или „змейови къщи“. Някога хората вярвали, че в тях живеели змейове, които олицетворявали мъжката сила. В Сакар има много песни и легенди за кражби на девойки от змейове със златни криле, които обитавали тези каменни къщи. Според едно местно поверие, долмените притежават лечебни сили, затова жените, които не можели да заченат, минавали през отвора на каменните дупки с надеждата, че ще се сдобият с рожба.

„Някога хората са усещали земната енергия, те са разбирали силата на Космоса – твърди Веселин Кълвачев. ‒ Усещали са силата на природните дадености на гранита, кварца и са ги използвали. В тези мегалитни структури те са медитирали, лекували са се там. И са търсили връзка с боговете. Това са изключително древни, неразгадани конструкции, които притежават много голяма и полезна сила.“