Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ева Георгиева – „Бялата лястовица“ на добруджанската песен

Стоянка Бонева, Ева Георгиева и Янка Рупкина
Снимка: личен архив

Оставила дълбоки и трайни следи в националната ни култура, Ева Георгиева е сред най-известните български народни певици.

Тя е съоснователка на трио „Българка“. Създадена през 1975 г., фолклорната формация години наред печели възторга на всички, които са имали възможност да чуят певиците на живо. Не по-малко въздействащи са и записите, които оставиха. За всичко това особен принос има Ева Георгиева. Нейна е идеята да слее в едно яркия странджански тембър на Янка Рупкина с алтовото „пиринско кадифе“ на Стоянка Бонева, балансирани от топлотата на собственото ѝ добруджанското пеене.

Приживе Ева Георгиева споделя за началния си подтик: „Голямо впечатление ми бе направила шведската група АББА. Казах си – защо и аз да не направя такава формация, но с народни песни. Така създадохме трио „Българка“. Светът видя нас и ние видяхме света“. За фонда на БНР трите певици оставят 40 песни, издадени са и три албума с обработки на композиторите Александър Йосифов, Стефан Кънев, Петър Крумов, Николай Кауфман, Петър Льондев и др. Концертните им турнета в Европа, САЩ, Австралия, Израел, Япония са белязани с изключителен успех сред публика и специалисти. Пели са заедно с поп звездите Кейт Буш, Принс, Ерик Клептън и др.

Ева Георгиева е родена през 1925 г. в гр. Омуртаг, отиде си през 2004 г. Добруджанските корени по майчина линия предопределят любовта ѝ към песните на този край.

От значение за младата певица е обучението в Музикалното училище в София, където е в класа по оперно пеене на проф. Георги Златев – Черкин и проф. Цветана Дякович. През тези години тя изгражда у себе си висока певческа култура и вкус, които са благодатни за бъдещото славно развитие на таланта ѝ. По същото време се насочва към народното пеене.

Професионалният път на красивата добруджанка е свързан и с Ансамбъла за народни песни на БНР.  



Ева Георгиева е сред основателките на новосформирания радио състав през 1952 г., който през 1990 г. бе отличен с „Грами“, но вече под името „Мистерията на българските гласове“. Престижната музикална награда хорът получи благодарение на едноименната поредицата албуми на швейцарския продуцент Марсел Селие. Женският народен хор прослави по цял свят уникалните български гласове и родното композиторско творчество на фолклорна основа. В пребогатия репертоар на „Мистерията…“ често солата в многогласните хорови партитури са поверени на Ева Георгиева. А личният ѝ радио репертоар включва добруджански песни, които е събирала още от детските си години с благородна преданост и вещина. Неслучайно наричат Ева Георгиева „бялата лястовица“ на добруджанската песен. Знаем, че бяла лястовица се среща изключително рядко. Народът ни вярва, че там, където се появи, тя носи надежда за ново начало, за възраждане на доброто. Бялата лястовица е и един от символите на Добруджа, каквито са и песните на известната народна изпълнителка.


Снимки: личен архив



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Дарен Картър

Британец, бивш военен, възпява България в рими

След като посвещава 23 години от живота си на Кралския военноморски флот, британецът Дарен Картър решава да се уволни през 2013 г. Признава, че в продължение на години се е носил без посока през "бурните води на живота" - от работа..

публикувано на 31.07.24 в 10:55

Якоб ван Бейлен и неговата уникална колекция от стари български килими

Казва, че отдавна не се чувства чужденец в България. Тук е неговият дом, научил е българския и подобно на повечето ни сънародници се вълнува от политическата ситуация в страната. Но най-голямата му страст, това, което изпълва дните му със светлина..

публикувано на 18.07.24 в 13:00
Доц. Марко Скарпа

Доц. Марко Скарпа: Езикът и азбуката не бива да служат за противопоставяне, а да се оценяват като общо богатство

Доц. д-р Марко Скарпа изследва Кирило-Методиевото наследство и ролята на южнославянските скриптории и работилите в тях за разцвета на културата на Балканите през XIV век книжовници. Интересува се също от отзвука, който духовният подем в България и във..

публикувано на 15.07.24 в 09:20