Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Димана Иванова ‒ до Словакия и обратно

Братислава
Снимка: mfa.bg

Ние, българите, сме много уважавани и ценени сред хората в Словакия. Това е може би единствената държава, където съм усетила истинска почит и гордост, че съм българка“ ‒ така започва разказа си за Словакия една млада българка, възпитаник на университета в Прага. Димана Иванова първо следва славянска филология с профил чешки език и литература в Софийския университет, а след това е одобрена за докторантура в специалност Сравнително литературознание в Карловия университет в Прага. „Чешката столица е център на културата сред западните славяни, много програми правят и дават поле за развитие на чужденци като мен. Аз съм от този тип хора, които изучават и обичат чешкия език и култура, които започват кариерата си с чешки език, но продължават със словашки“ – разказва Димана Иванова пред Радио България.


„Исках да остана вярна на тази любов и да направя нещо като връзка между Чехия и Словакия. Вярвам, че връзката между тези два народа не само не е прекъсната, но дори трябва да бъде още по-силна след разделянето на двете държави.

Снимка: личен архив

По време на престоя си в Словакия успях да направя интересни научни разработки, а и там написах първите си стихове. Едно от първите ми стихотворения, публикувано в България, беше „Картичка от Братислава“. Словаците много харесаха творбите ми, дори през 2018 г. едно престижно издателство разпространи моя стихосбирка. Живях в Словакия от 2012 до 2017г. През това време бях на редовна работа като преподавател в една държавна гимназия в гр. Малацки. Той се намира на 30 км от Братислава и е нещо като столица на Загорската област – гранична между Чехия и Словакия. Там прекарах едни от най-хубавите години в моя живот, научих много неща и бях сред моите словашки колеги. От две години съм в България, върнах се по лични причини, но не прекъснах връзката с чехите и приятелите от Словакия“.

Българите там са не по-малко от 2 хиляди, което е голям брой за малка Словакия. Повечето работят към международни фирми и компании. „Ние сме готови да учим и говорим чужди езици, затова сме търсени специалисти – например наши програмисти, икономисти, ПР- консултанти има там – казва Димана. Тя е впечатлена от голямата прилика, която има между нашия народ и словашкия.

„Както проф. Ян Кошка е казал – „българите са като словаците на Балканите“, много е близък нашия манталитет до техния. В началото, когато се озовах в Словакия, отидохме в квартален ресторант, за да празнуваме Нова година. Там се бяха събрали много словаци, имаше типичната словашка зелева супа– капустница, както и печена пуйка за празника. На Коледа обаче, те слагат за вечеря задължително печен шаран, както и в Чехия. Кухнята ни не е същата, но хората на празника са много весели. Пеят до сутринта, вдигат наздравици с тяхната сливовица и в това отношение намирам много общи неща с нас – българите.

Първите наши сънародници, които са отишли там, през 1917 -20 г., са били български градинари. Известно е, че българите можем да отглеждаме добри зеленчуци и плодове. Затова те са отишли да покажат това свое умение в Словакия.

Снимка: РИМ - Велико Търново
Тъй като градинарите ни били много трудолюбиви, до ден днешен се говори, че българите са достойни, работливи и добри хора, словаците с това ни познават и ценят.

През последните години в Словакия има все повече и повече българи. Българският културен съюз в Словакия е местна организация, създадена много отдавна от градинарите. Целта е била да се запази връзката с българските корени и културата сред сънародниците ни.

Любопитен факт е, че всяка година през юни се организира екскурзия до Хронски Бенядик – градче близо до Банска Бистрица. Там има паметник на български студенти, загинали в борбата срещу фашизма по време на Словашкото народно въстание.

Снимка: mfa.bg

 Това са били млади българи, заминали да учат в Словакия, но фашистите нахлуват и тези наши сънародници, заедно със словаци, са затворени в концлагери. Много от включилите се в борбата българи загиват, затова местните хора са им издигнали паметник, помнят ги и уважават нашата жертва. На поклонението пред паметника всяка година присъстват много словаци, българи, дипломати. Винаги идва един женски словашки хор, който перфектно изпълнява българския марш „Тих бял Дунав“ и винаги е много вълнуващо, когато ги слушаш.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

Снимки: mfa.bg, Регионален исторически музей - Велико Търново и личен архив


Още от категорията

Почина проф. Александър Чирков

На 82 години почина големият български кардиолог проф. Александър Чирков, преде БТА. Това е станало рано сутринта в хотел във Варна. Професорът внезапно се е почувствал зле, вдигнал е температура и рязко се е влошил. Въпреки усилията на лекарите е..

публикувано на 24.11.20 в 13:24

Нора Михайлова отваря врати между различни култури

Да бъдеш съпруга на дипломат не е лека задача. Донякъде това е и призвание и мисия в осъществяването на връзката между различните култури. Така вижда ролята си Нора Михайлова, която освен, че представя страната ни в дипломатическите среди, поддържа..

публикувано на 21.11.20 в 08:05
Димитър Палашев зад звукорежисьорския пулт, средата на 70-те години на миналия век.

Отиде си нашият приятел и колега Димитър Палашев

На 80-годишна възраст днес си отиде дългогодишният ни колега - звукорежисьорът от БНР Димитър Палашев, работил и с чуждоезиковите екипи на „Радио България“.  Димитър Палашев беше ярка творческа личност, един от създателите на Клуб “Родно радио” със..

публикувано на 20.11.20 в 15:26