На 1 септември се навършват 160 години от излизането през 1860 г. на първия брой на вестник „Дунавски лебед” в Белград. Създател на седмичника е именитият български революционер Георги С. Раковски. Това е второто печатно издание, списвано от създателя на Първата българска легия. Заедно с „Българска дневница” (26 юни - 30 октомври 1857), „Дунавски лебед” поставя началото на българския революционен печат.
В излезлите 62 броя на вестника, Раковски публикува 187 статии, прегледи, фейлетони. Във изданието системно се отбелязват факти, които представят истинското положение на българския народ в поробена България и се поставя категорично въпросът за независима българска национална църква.
„Дунавски лебед“ отразява и национално-революционните прояви в чужбина. Част от статиите са отпечатвани и на френски език, за да стигнат до международната общественост. От страниците му Раковски посочва, че българите не трябва да чакат помощ отвън и постепенно излага и една от най-важните си мисли ‒ Българският въпрос може и трябва да бъде разрешен единствено чрез национално въстание. В един от броевете, под заглавие „Общи въпроси на старобългарския и книжовен език, на основание на които, ако се решат, трябва да се поправи днешния книжовен език“, Раковски обосновава необходимостта от реформа в родния ни език. На голямоформатните страници на вестника своето място намира и откъс от поемата „Горски пътник“, създадена от Георги С. Раковски през 1857 година.
Материални затруднения възпрепятстват печатното издание и последният брой на „Дунавски лебед“ излиза на 24 декември 1861 г.
Съставил: Йоан Колев
Снимки: nationallibrary.bgКъм Родината Не съм те никога избирал на земята. Родих се просто в теб на юнски ден във зноя. Аз те обичам не защото си богата, а само за това, че си родина моя. И българин съм не заради твойта слава и твойте подвизи и твойта..
В София ще бъде представена изложбата "Повелителите на солта: Провадия-Солницата 5600 – 4350 г. пр. Хр.". Временната експозиция ще бъде официално открита на 11 юни в Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН). Тя се посвещава..
Многобройни, често противоречиви са спомените на участниците в съдбоносната за България 1876 г. Но писмата и документите за Априлското въстание, което поставя на дневен ред въпроса за Освобождението на България, чертаят една по-широка картина на..
На 24 юли отбелязваме 170-годишнината на родения във Виена чешки историк, славист, библиограф и почетен член на Българската академияна науките. Той е син..
При спасителни разкопки са открити 17 гробни съоръжения от некропола на римската колония Улпия Рациария (край с. Арчар, община Димово, област Видин), от..
На този ден Българската православна църква почита успението на Анна – светицата, родила Мария, която е бъдещата майка на Исус Христос. Св. Анна се смята..