„Здравейте, ние сме семейство с две деца, търсим си малка къща на село. Моят съпруг е майстор водопроводчик и можем да се преместим да живеем във всеки район на България, стига да намерим подходящ за семейството ни имот с двор, който да стопанисваме“.

Това е една от стотиците обяви в специализираната фейсбук група, създадена с идеята да свързва желаещите да наемат къща на село, с други, коитонямат възможност да стопанисват дома си, но биха го отстъпили временно срещу символична помощ. Интересът към нея в последните месеци расте осезаемо, по понятни причини ‒ ограниченията около Covid-19.Хората търсят буквално всичко и навсякъде – от добре поддържани многоетажни къщи с двор, до полуразрушени постройки в запустели имоти.

Естествено, търсенето предизвика ръст в цените на имотите. Особено атрактивни са тези на до 100 километра от областните градове, чиито цени са скочили почти двойно в сравнение с предпандемичния период. А заради кризата, още по-малко българи разполагат с нужните средства за закупуване на имот. Затова и решението за временно стопанисване се явява нещо като допирна точка между „предлагащите” и „търсещите” свое местенце на село.

„Три години имах наематели в къща, което всъщност даде импулс, за да се посветя на тази идея“ – разказва Ирен Ненчева, която прави крачка в комуникацията между заинтересованите страни:

„Нямах събрани средства, намерението ми беше да изтегля заем, за да си купя имот на село, дори само земя. В търсенето и обикалянето на няколко празни къщи, в мен се появи желанието да се свържа с някой собственик и да му предложа да живея в неговата къща за няколко години, ако той няма план да я ползва. А през това време аз да я поддържам, да направя някои ремонти и да обработя градината. Но не намерих такова място. Много рядко преди години можеше да срещнеш такива хора. Сега, за радост, има повече. Тогава създадох групата с особено име „Имот под наем БЕЗ наем“и започнах да каня хората да се запознаят с идеята. В началото още нямаше правила, методи, начини на този род отдаване на имот. Ние ги откривахме и дори създадохме. Трябваше да прокарваме пътека за тези неща. Влагах лични средства в пътувания и обиколки из България, за да видя как живеят наематели и наемодатели, какви са им отношенията, какви проблеми имат. Много от събрания опит и съветите съм качила и са достъпни в мрежата, но самият сайт сега не съществува."

Сега има само фейсбук група, която свързва директно търсещите и предлагащите имот под наем без наем, а последователите ѝ са почти 46 хиляди.

Там, освен за къща, може се срещне и обява „търся баба и дядо на село“, например. Друга може да гласи – „търся някой да се грижи за селския ми имот срещу възнаграждение“. Има и дори обяви от самотно живеещи хора, които си търсят партньор за съжителство на село. Групата е за всичко, свързано с имоти на село, което не касае покупко-продажбите.

Проблемът с пустеещите български села тлее отдавна. „Жалко, че го допуснахме, а и държавата не предотврати превръщането на селата в безлюдни места с пустеещи сгради“ – казва още Ирен Ненчева:

„Феноменът на отчуждението не е от вчера, тази престижност на градския живот откъсна хората от селото. В повечето европейски държави селата не са занемарени, напротив, там е по-престижно да имаш къща с двор в селото. Особено пък ако имаш и обработваш собствена земя. А в тези многоетажни жилищни блокове в града човек се чувства като птица в кафез, живееш в неестествена среда, отдалечен от земята. Грешно е да се мисли, че ако не работим, така физически няма да се изтощаваме, ще живеем в стерилна среда и от нас ще лъха на парфюм. Това е противоречие с природата, а човекът също е част от природата.

Чуйте разговора с Ирен Ненчева в звуковия файл.