В различни исторически периоди големи групи албанци напускат страната си, за да търсят подслон и работа в други страни. Не малко от тях намират възможност за нов живот по българските земи, където живеят и до днес. Заселването на албанците в България датира не по-късно от падането на Албания под турско владичество през 1385 г. В началото те идват като земеделски работници през лятото, а през зимата като майстори зидари. Миграцията на албанци към българските земи продължава и след Освобождението на България от османско иго през 1878 г. В този период албанските гурбетчии, заедно с целия български народ, вземат участие във възстановяването на страната.
След промените, когато се създадоха условия българи и албанци да пътуват свободно, този процес не спира. Много албанци развиват свой бизнес в България. В двете държави се създадоха министерства и агенции, ориентирани към съхраняване на етническото и културно пространство, извън територията на страните. Тези институции създават програми, организират конкурси и събития с цел възвръщане на сънародниците към корените.
Такава крачка преди време предприе Националната агенция за диаспората и Агенцията за осигуряване на качество във висшето образование на Република Албания. Те се договориха с Тиранския университет за отпускане на стипендии за обучение на чужди граждани с албански произход за учебната 2020-2021. За България са предвидени две стипендии, които включват таксата за обучение, изучаването на албански език през първата година на следване и разходите за настаняване и храна през учебната година. Студентите ще се обучават в различните факултети на Тиранския университет. Палитрата от предлаганите специалности е богата: психология; икономика и бизнес; социология; право; политически науки; география; медии и комуникация; история; археология и други, главно в социалните и хуманитарни науки.
На какви условия трябва да отговарят кандидатите - отговор дава посланикът на Република Албания в България, Доника Ходжа:
„Да са завършили средно образование с не по-нисък успех от 8 (бел.ред. по десетобалната система) или еквивалентен на него, да не са завършили пълния цикъл на университетско обучение, което удостоверяват със съответния документ. Също така кандидатът трябва да се обучава в една от приоритетните специалности посочени в договора. И не на последно място да са български граждани с албански произход.“
Наред с българските граждани от албански произход в Тиранския университет могат да кандидатстват и чуждестранни граждани. За тях също се отпускат квоти в различните специалности, но за гражданите с албански произход са по-високи. А българските граждани от албанската диаспора трябва да представят:
„Копие от паспорт, удостоверение, че следват, списък с оценките, мотивационно писмо, в което да обяснят защо искат да учат в Албания. Документите трябва да бъдат преведени и легализирани в съответствие с албанското законодателство. Кандидатите ги представят в Посолството на Албания в София и ние имаме грижата да ги препратим в Албания за одобрение. Всички възможности за контакт са лесно достъпни и са публикувани на нашата уебстраница“,посочва посланик Доника Ходжа пред Радио България и продължава:
„Между България и Албания винаги е съществувал договор и програма за развитие на сътрудничеството в образованието и науката. В момента Програмата за периода 2020-2022 е във фаза на одобрение в двете страни и в най-скоро време ще бъде подписана. Двустранното ни сътрудничество е много добро, особено в областта на образованието. Над 300 албански студенти се обучават във висши учебни заведения в България, като само в Благоевградския университет са около 100 души. В рамките на обмена, студенти и докторанти от специалността "Балканистика" на Софийския и на Великотърновския университет правят специализации в различни университети в Албания. Смятам, че сътрудничеството в областта на образованието може да се разшири. Нашите две страни са в един регион и са много сходни. Ще бъде добре, ако младежкият обмен се увеличи - това е предпоставка да се опознаем по-добре и ще повиши качеството на отношенията между страните ни.“
България би могла да открие културен център в Румъния, например в Тимишоара, а неговото съществуване би създало интерес към българската култура и българите въобще. Това сподели пред Радио България Янку Берчану - румънец, който от 20 години преподава..
Като спасителен център за диви животни и през тази година Столичният Зоопарк приюти сърни, пострадали от катастрофи, щъркели, които не могат да летят и дори нилски крокодил. Сред настанените животни са и конфискувани ценни екзотични птици..
Заради военни конфликти, през 2024 г. четири хиляди деца от Сирия, Афганистан и Мароко са потърсили закрила в България . Данните са от доклад на УНИЦЕФ , според който 2024 година e "една от най-пагубните за децата в условия на конфликти" в цялата..
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския..
В последния петък на 2024-а година "България днес" фокусира вниманието към Балканите..