В средите на нашите народни музиканти Тодор Тодоров е истинска легенда. Познанията му за българския фолклор, особено за изпълнителското изкуство, респектират дори най-задълбочените изследователи. Той няма нито научни титли, нито дори специално образование. Всичко е научил сам – от записи и концерти с народна музика, от самите изпълнители, от сборниците с народни песни на братя  Миладинови, на фолклористите Васил Стоин, акад. Николай Кауфман… И – не на последно място - от работата си като административен директор на ансамбъл „Филип Кутев“. Притежава забележителна колекция от ленти, грамофонни плочи, аудио касети, компактдискове, снимки и публикации.

Безусловната му любов към народната музика пламва още в детството, за да прерасне в страст, на която се посвещава безрезервно.

„Роден съм в с. Петелово, разположено на границата на Тракийската низина и Родопите, на равно разстояние от Хасково и Кърджали – споделя Тодор Тодоров. – Когато имаше празник, всички от селото се събираха в местността „Света Троица“. Винаги имаше музика. В моето село пуснаха тока през 1959 г. Преди това ходех в читалището да слушам радио на батерии и научих доста за големите ни певци: Вълкана Стоянова, Борис Машалов, Мита Стойчева, Лалка Павлова, Атанаска Тодорова. Гимназия учих в Кърджали и там започнах да купувам всички плочи с народна музика, които излизаха. Чак през 1970 г., като студент в Москва, си купих грамофон. Дотогава само колекционирах.“

„Преди да отида в ансамбъла – спомня си той –  познавах всички певци, танцьори. Вече 16 години съм там. Винаги съм се стремял да следя новото в жанра. Още от съвсем млад. Навремето имаше един магазин на ул. „Съборна“. Видях една плоча, на корицата снимка на Вълкана Стоянова с цветна носия и толкова молих магазинерката да ми я свали от витрината, но не ми я даде. После се запознах с Вълкана и тя ми подари същата плоча. Нещо отвътре ме е карало да ходя, да търся, да се моля дори. Правил съм записи с магнетофон на всички изпълнители на народна музика из цяла България и постепенно съм се запознавал с тях. От 1966 г. не съм пропускал нито един концерт на ансамбъл „Ф. Кутев“.

През годините Тодор се утвърди и като изключителен познавач на  фолклорните области, и като специалист в историята на народните песни и мелодии. Редовно следи и познава уникалния фонд с народна музика на БНР. Като част от жури на различни фестивали и конкурси, той насърчава лауреатите да записват репертоара си в студио. Вълнуващи са срещите и познанствата му с певци и инструменталисти от всички поколения, които търсят неговата подкрепа и съвети. Поддържа връзка и с много чуждестранни изследователи на фолклора ни. А спомените му са необятни. С часове може да разказва за познатите си изпълнители, за Филип Кутев, както и за близкия си приятел – забележителния кларинетист проф. Петко Радев.

„С него (Петко Радев) не изпускахме събора в Стамболово, който се провеждаше три дни, от тъмно до тъмно. Тези надсвирвания бяха много популярни, състезаваха се най-добрите сватбарски оркестри. През 1987 г. имаше две първи места –„Тракия“ на Иво Папазов и „Младост“ на Иван Милев, на второ беше „Хоро“ на Васко Първанов, а на трето -„Орфей“ на Георги Янев и „Канарите“ на Наско Стоев. Тези пет оркестъра направиха два исторически концерта в зала „Универсиада“. Пристигнаха хора от цяла България, нямаше билети, напливът беше страшен. Дори имаше конна милиция като на голям футболен мач. След това тръгнаха из цялата страна. В началото специалистите не тачеха сватбарските оркестри, но тогава те направиха голям „бум“. Сега младите продължават да издават албуми с народна музика. Затова съм оптимист - докато я има България, ще я има и народната ни музика.“