Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Петковден е

Света Петка в поверия и легенди

Снимка: архив

Преподобната Параскева Епиватска, живяла в X-XI век, у нас наричаме Света Петка Българска. Нейният празник в църковния календар е на 14 октомври. Тогава е и народният Петковден.

Според житието ѝ, вдъхновено написано от видния български средновековен духовник Св. Патриарх Евтимий, тя била родом от Епиват, а родителите ѝ били българи. От 1238 г. до османското нашествие (1396 г.), светите ѝ мощи почивали в църквата "Св. Петка Търновска" в старопрестолния ни град. След вековни странствания, през 1641 г. те били положени в катедралата в Яш (Северна Румъния), където днес привличат поклонници от цял свят.

Св. Параскева (Петка Българска) е особено обичана и почитана светица сред православните у нас. На нея са посветени и храмове в цялата ни страна. Народът ни е съхранил легенди и предания за нейните лечителски сили, които сътворявали чудеса, както и за закрилата ѝ над жените, родилките и дома. За чудодейните изцеления и за представите на българина за светицата, разказва публикацията „Народни предания за Света Петка“ от колекцията на Радио България.

Съставил: Албена Безовска





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

170 години от рождението на слависта и българист Константин Иречек

На 24 юли  отбелязваме 170-годишнината на родения във Виена чешки историк, славист, библиограф и почетен член на Българската академияна науките. Той е син на историка Йосиф Иречек и внук на бележития славист Павел Шафарик. Завършва история във философския..

публикувано на 24.07.24 в 11:52

Селище на куманите откриха край крепостта Ряховец в Горна Оряховица

Селище на куманите откриха това лято археолози от Историческия музей в Горна Оряховица при проучванията на средновековен некропол, източно от тракийската крепост Ряховец, предаде кореспондентката на БНР Здравка Маслянкова. Археологическият обект е..

публикувано на 21.07.24 в 11:01
Прокламация за началото на въстанието във Втори Битолски революционен окръг, не е нужно да се коментира на какъв език е написана. Македонският още не е бил дефиниран през 1903 г.

Преди 121 години в Македония избухва Илинденско – Преображенското въстание

На 20 юли (по Юлиански календар) 1903 г. македонските българи грабват оръжие, за да поправят една историческа неправда, причинена от Берлинския конгрес през 1878 г. Разпокъсването на българското етническо землище след Руско-турската освободителна война..

публикувано на 20.07.24 в 15:43