Преподобната Параскева Епиватска, живяла в X-XI век, у нас наричаме Света Петка Българска. Нейният празник в църковния календар е на 14 октомври. Тогава е и народният Петковден.
Според житието ѝ, вдъхновено написано от видния български средновековен духовник Св. Патриарх Евтимий, тя била родом от Епиват, а родителите ѝ били българи. От 1238 г. до османското нашествие (1396 г.), светите ѝ мощи почивали в църквата "Св. Петка Търновска" в старопрестолния ни град. След вековни странствания, през 1641 г. те били положени в катедралата в Яш (Северна Румъния), където днес привличат поклонници от цял свят.
Св. Параскева (Петка Българска) е особено обичана и почитана светица сред православните у нас. На нея са посветени и храмове в цялата ни страна. Народът ни е съхранил легенди и предания за нейните лечителски сили, които сътворявали чудеса, както и за закрилата ѝ над жените, родилките и дома. За чудодейните изцеления и за представите на българина за светицата, разказва публикацията „Народни предания за Света Петка“ от колекцията на Радио България.
Съставил: Албена Безовска
На 24 юли отбелязваме 170-годишнината на родения във Виена чешки историк, славист, библиограф и почетен член на Българската академияна науките. Той е син на историка Йосиф Иречек и внук на бележития славист Павел Шафарик. Завършва история във философския..
Селище на куманите откриха това лято археолози от Историческия музей в Горна Оряховица при проучванията на средновековен некропол, източно от тракийската крепост Ряховец, предаде кореспондентката на БНР Здравка Маслянкова. Археологическият обект е..
На 20 юли (по Юлиански календар) 1903 г. македонските българи грабват оръжие, за да поправят една историческа неправда, причинена от Берлинския конгрес през 1878 г. Разпокъсването на българското етническо землище след Руско-турската освободителна война..