Правителството даде зелена светлина на процедурата по изграждането на 7-и ядрен реактор в АЕЦ "Козлодуй". В момента тази единствена българска атомна централа разполага с два руски реактора с мощност от по 1000 мегавата всеки, които произвеждат около 40% от електрическата енергия в страната.
Не много ясно е положението с втората планирана българска атомна централа в Белене, за която вече са закупени и доставени два чисто нови руски атомни реактора по 1000 мегавата всеки и в строежа на която вече са инвестирани от държавата над 1.5 млрд. евро. В началото на лятото три от компаниите от късата листа за участие в процедурата за избор на стратегически инвеститор за "АЕЦ "Белене" - "Росатом" (Rosatom), "Дженерал електрик" (GeneralElectric) и "Фраматом (Framatome) се обединиха, но по-конкретни действия засега липсват и застоят се обяснява с коронавируса и придружаващата го световна икономическа криза, която отлага или направо спира доста индустриални проекти по целия свят.
От друга страна, в съответствие с международните договорености, страната ни трябва да прекрати работата на топлоелектрическите централи на въглища, които осигуряват близо 50% от електрическата енергия в страната. Това очевидно ще предизвика проблеми със снабдяването на бизнеса и населението с ток и налага да се мисли как недостигът да бъде компенсиран. Самото правителство признава, че това ще е трудна задача, като обаче през декември то ще трябва да вземе решение за намаляване с 55% на вредните емисии до 2030 г. у нас.
Славчо Нейков, председател на Института за енергиен мениджмънт, поясни пред БНР:
„Всъщност темата за нови мощности на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ въобще не е нова. Още от 2012 г. тя е формализирана в актове на парламента, има едно решение от 2012 и едно от 2013г., но към днешна дата изглежда малко абстрактно това решение.“
По думите му трябва да стане ясно какво ще се случва с „Белене“. Според него правителството трябва да признае, че този проект е обречен, след което да се мисли за нови мощности.
Въпреки предпазливото отношение в света към ядрената енергетика, засега в България превес имат нейните привърженици и тя днес осигурява 33% от тока в страната. Сред тях е и премиерът Бойко Борисов, който освен всичко друго много държи на енергийната диверсификация и намаляване на зависимостта на страната в енергийната област от Русия. От своя страна експертите на Института за пазарна икономика подчертават в публикуван свой анализ, че „новите технологии включват и АЕЦ – това са малките модулни реактори, които са способни да променят производството си бързо и могат да отговорят на нуждите на българското потребление.“
"За първи път не вървим след времето, а действаме проактивно. Но пак повтарям – това е един много продължителен процес. Важното е, че е сложено началото", така енергийният експерт проф. Атанас Тасев коментира решението на правителството да строи 7-и блок на АЕЦ "Козлодуй" по Националното радио.
На този етап се предвижда Българският енергиен холдинг да започне да проучва в консултации с високотехнологични в ядрено отношение американски компании многобройните въпроси около бъдещия 7-ми реактор на АЕЦ Козлодуй. Кои ще бъдат те и колко време ще се преговаря; кой ще строи съоръжението и чия собственост ще бъде то; с каква мощност ще бъдат реакторите, колко ще струва проектът, са все въпроси, които нямат отговори, засега. Неслучайно експерти предвиждат евентуалното пускане в експлоатация на новия 7-ми реактор чак към далечната 2050 година. Според енергийната министърка Теменужка Петкова сега е времето да се мисли за бъдещето, защото полезният живот на 5-и и 6-и блок на АЕЦ "Козлодуй" също ще приключи, като максималният срок за това е 2047 г. за пети блок и 2049 г. - за шести.
Всичко това означава, че планове и идеи за развитието на българската енергетика в новата декарбонизирана епоха има, остава въпросът за икономическата ефективност на тези проекти и за геополитическите баланси и противоречия между САЩ и Русия, които са основни световни играчи в ядрената енергетика.
Според Годишния доклад за състоянието на здравето на гражданите за 2023 г., основната причина за смърт в България са болестите на органите на кръвообращението (61.1%), следвани от онкологичните заболявания (16.5%) и болестите на дихателната система (4.9%)...
Групата на "Демократична България" е предложила на ГЕРБ-СДС и на "БСП - Обединена левица" да гласуват "за" кандидатурата на Силви Кирилов от ИТН за поста председател на 51-вото Народно събрание. Йордан Иванов, народен представител от "Продължаваме..
Народни представители от ГЕРБ-СДС внесоха в Конституционния съд искане за тълкуване на разпоредби от основния закон на страната, предаде БТА. Депутатите искат яснота по въпроса, дали когато е изтекъл мандатът на членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС), този..
Оцеляването на милиони хора по света, живеещи в условията на войни, глад, болести и безмерно отчаяние, ежедневно е поставено на карта. Нерядко..
Елхата на децата на София от днес грее празнично пред Националния дворец на културата. Играчките върху коледното дръвче са изработени от малчугани във..
Резултатите от пробите, взети от заразените стада край Велинград, са 100% достоверни и потвърдени с втора проба, съобщи пред БНТ Деян Стратев,..