Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Белязани съдби или татуировки за спасение

Снимка: Istoriavshevitsi

Те датират още от праисторията. По-късно траките ги използват като задължителен елемент от външността си. Татуировките, с които покривали телата си, представлявали сложна плетеница от геометрични и зооморфни фигури, натоварени със символика. А основното им предназначение било защита от „нечисти сили“.

Хилядолетия по-късно традицията била все така разпространена по нашите земи. Българките използвали татуировките като защитно средство, ала в случая „нечистите сили“ имали конкретно лице – османският завоевател. С настъплението му на Балканите се утвърждава ужасяваща за местното население практика - отвличане на млади момичета за сексуални робини. За да се предпази от ислямизация, населението прибягва към татуировките.

„През османския период българите започват да изписват кръстове – най-често на челото на девойките, за да се знае, че те принадлежат на друга вяра, на друг етнос. Понякога татуирали и името на любимия върху ръката й. Посланието било - „Не пипай !“ - казва Славян Стоянов – художествен реконструктор на археологически обекти.

Тези татуировки отблъсквали похитителите и успешно предпазвали притежателките им от отвличане. Причината – законът на „шериата“  строго забранява християнски и езически символи върху тялото. И други балкански народи татуирали момичетата, за да ги предпазят от нашественика. Челото, ръцете, предната част на гърдите били най-честите места за това. Но за разлика от хърватките, например, при които защитната орнаментика била доста по-сложна, българките избирали кръста.

Славян Стоянов си спомня, че неговите баби, които са от Добруджа, имали татуирани кръстове по ръцете. „ Кръстът бил изписван също и между палеца и показалеца. Но когато момичето било много красиво, задължително поставяли кръст на челото му, за да е по-видим“- твърди Славян и добавя:

„Това което при нас го е имало като древна практика, можете да го забележите по Великден. С червеното яйце бабите и до днес изписват кръст на челото на децата за здраве и против зли уроки и начервяват бузките. А помаците от Рибново, когато подготвят булката, рисуват сходни символи върху маската й от пайети“.

Татуирането се възприемало като важен ритуал и било изключително болезнено. Обикновено нарезът се правел с остър предмет. След отварянето на повърхностния слой на кожата, в нея втривали въглен, пепел, а понякога и … майчино мляко, за което се считало че притежава вълшебни сили.  „Общо взето подобни практики се срещат при всички етнографски групи в региона, но в различни периоди са били преустановени, като в Македония те са просъществували най-дълго.“ – твърди Славян.


Изписването на кръста продължава да битува в някои общности и след Освобождението. Доказват го снимки на възрастни жени от началото на 20-ти век. Основното предназначение на татуировките обаче се е изгубило в мъглата на времето и хората започнали да ги възприемат като неписан канон. „Когато питат тези възрастни жени защо носят кръст на ръката или челото, те не знаят. Отговорят най-често „така се правеше“! - казва Славян Стоянов.

Повече за символите и значението на татуировките по българските земи чуйте във звуковия файл.
Снимки: Istoriavshevitsi

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Фестивал на лавандулата ни потапя в пасторалната красота на село Средно градище

Десето издание на Националния фестивал на лавандулата се провежда на 14 и 15 юни в чирпанското село Средно градище. Там са едни от най-старите лавандулови насаждения в страната, които съществуват повече от 80 години. Концепцията на празника е..

публикувано на 14.06.24 в 08:15

Спасовден е сред любимите празници на българите

На днешния ден, 13 юни, православната ни църква отбелязва Възнесение Господне, когато възкръсналият Христос се възнася отново на небето при Своя Отец. Големият християнски празник е винаги в четвъртък, на четиридесетия ден след Възкресение Христово...

публикувано на 13.06.24 в 06:25

Националното откриване на жътвения сезон е в село Златитрап

В пловдивското село Златитрап днес, 11 юни, от 11.30 ч. ще открият в национален мащаб жътвената кампания 2024-та. Събитието е част от европейската инициатива "Хляб на мира" , която обединява дванадесет държави от Централна и Източна Европа...

публикувано на 11.06.24 в 07:30