Те датират още от праисторията. По-късно траките ги използват като задължителен елемент от външността си. Татуировките, с които покривали телата си, представлявали сложна плетеница от геометрични и зооморфни фигури, натоварени със символика. А основното им предназначение било защита от „нечисти сили“.
Хилядолетия по-късно традицията била все така разпространена по нашите земи. Българките използвали татуировките като защитно средство, ала в случая „нечистите сили“ имали конкретно лице – османският завоевател. С настъплението му на Балканите се утвърждава ужасяваща за местното население практика - отвличане на млади момичета за сексуални робини. За да се предпази от ислямизация, населението прибягва към татуировките.
Тези татуировки отблъсквали похитителите и успешно предпазвали притежателките им от отвличане. Причината – законът на „шериата“ строго забранява християнски и езически символи върху тялото. И други балкански народи татуирали момичетата, за да ги предпазят от нашественика. Челото, ръцете, предната част на гърдите били най-честите места за това. Но за разлика от хърватките, например, при които защитната орнаментика била доста по-сложна, българките избирали кръста.
Славян Стоянов си спомня, че неговите баби, които са от Добруджа, имали татуирани кръстове по ръцете. „ Кръстът бил изписван също и между палеца и показалеца. Но когато момичето било много красиво, задължително поставяли кръст на челото му, за да е по-видим“- твърди Славян и добавя:
„Това което при нас го е имало като древна практика, можете да го забележите по Великден. С червеното яйце бабите и до днес изписват кръст на челото на децата за здраве и против зли уроки и начервяват бузките. А помаците от Рибново, когато подготвят булката, рисуват сходни символи върху маската й от пайети“.
Татуирането се възприемало като важен ритуал и било изключително болезнено. Обикновено нарезът се правел с остър предмет. След отварянето на повърхностния слой на кожата, в нея втривали въглен, пепел, а понякога и … майчино мляко, за което се считало че притежава вълшебни сили. „Общо взето подобни практики се срещат при всички етнографски групи в региона, но в различни периоди са били преустановени, като в Македония те са просъществували най-дълго.“ – твърди Славян.
Изписването на кръста продължава да битува в някои общности и след Освобождението. Доказват го снимки на възрастни жени от началото на 20-ти век. Основното предназначение на татуировките обаче се е изгубило в мъглата на времето и хората започнали да ги възприемат като неписан канон. „Когато питат тези възрастни жени защо носят кръст на ръката или челото, те не знаят. Отговорят най-често „така се правеше“! - казва Славян Стоянов.
Работилница за писани яйца отваря днес в градинката зад бившия Княжески дворец, съобщиха от Националния етнографски музей към БАН, които са организатори заедно със Столичната община. По време на събитието специалисти от музея ще покажат традиционна..
На осмия ден преди Великден празнуваме Лазаровден. Това е първият от трите големи християнски празника свързан с чудото на Възкресението, следван от Цветница и от Великден. Празникът се отбелязва всяка година на различна дата, но винаги в събота преди..
Традиционната "Великденска работилница" – демонстрация за писане на яйца, ще се проведе от 23 до 26 април в Етнографската експозиция на Регионалния исторически музей – Пазарджик (ул."Отец Паисий" № 8). Специалистите от етнографския отдел на музея..
Според османски документи край днешното село Биволяне в община Момчилград са живели над 500 дервиши , които са се обучавали в Елмалъ баба..