Близо 4700 организации у нас се определят като социални предприятия и с дейността си допринасят за 1-2% от брутния ни вътрешен продукт. В същото време секторът на социалната и солидарна икономика в Европейския съюз формира 7-8% от националното производство.
Епидемията от коронавирус и последвалата я икономическа криза поставят нуждата от преосмисляне на ролята на социалното предприемачество. Още повече че “социалната икономика обхваща много повече сфери, съдържа много по-голям смисъл от подпомагането на уязвими групи, а и влияе благоприятно на хората и на околната среда”, подчертава пред БНР Ивана Мурджева от Националното сдружение на малките семейни фирми и преработватели.
“За съжаление, през тази година абсолютно всичко, което знаем за нашия живот, коренно се промени и все повече се концентрира в големите градове – коментира, на свой ред, Гавраил Гавраилов, преподавател в Пловдивския университет. – На практика в големи части от страната ни няма социални предприемачи или в момента те са се изпокрили и изчакват да премине кризата.”
Специалистът прогнозира, че след отминаването на сегашните трудни времена ще се появят много нови социални предприемачи, които ще се опитат да компенсират въздействието на кризата и липсата на адекватна политика от страна на държавата – не само в социалната област. Той дава пример с връзката между културния туризъм в Стара Загора и неизбежното закриване на въглищните централи в района.
“Попитах моите приятели от града какво ще стане, когато затворят централите и как това ще се отрази на туризма – казва още Гавраил Гавраилов. – Според тях рязко ще намалее жизненият стандарт на района и туризмът няма да го компенсира. Но аз предполагам, че точно тогава, когато започнат тези процеси, социалните предприемачи ще се появят и ще дадат своята алтернатива. Голяма част от тях вероятно ще влязат в сектора “туризъм”, защото след затварянето на въглищните централи имиджът на района като чисто място, подходящо за посещения и семейни разходки, рязко ще се повиши.”
Според преподавателя първите подобни ярки личности вече навлизат в социалния бизнес. “Въпросът е да видим къде е разделителната линия между т.нар. комерсиално предприемачество и хората, променящи средата”, подчертава той и сам дава отговора – в усещането за щастие от това, което правиш, и от това, което оставяш на следващите поколения”.
“Социалното предприятие обединява в себе си едновременно икономическата ефективност, социалното въздействие върху общността – като тя не е само свързана с хора, които се намират в неблагоприятно положение в даден момент, и благоприятното отражение върху околната среда – добавя Ивана Мурджева. – Именно разбирането за тези три фактори може да създаде нова представа за социалната и солидарна икономика и тя ефективно да заработи в полза на цялото общество.”
Факторът “природа” ще става все по-осезаем в нашия живот, прогнозира Гавраил Гавраилов. Последната година, според думите му, ни е показала нагледно борбата между микро- и макро света, между вирусите и хората.
“Основният дефицит в момента е липсата на солидарност – продължава преподавателят. – Ние живеем в едно естествено първично състояние на хората – война на всеки срещу всеки. Скъсаха се и социалните връзки – не само заради епидемията. Колкото повече се опитваме да се развиваме икономически, толкова повече вредим на нашата околна среда, вредим на бъдещето на децата си. А това неизбежно въздейства върху нашето усещане за щастие.”
Съставил: Диана Цанкова /по интервю на БНР-„Хр. Ботев“/
Снимки: Pixabay, Кирил Чобанов, Facebook /Гавраил Гавраилов
Стандартът на живот в София и някои по-големи градове в България е висок. Трябва обаче да се отделя повече внимание на регионите в страната, които значително изостават по доходи, каза икономистът Георги Вулджев пред Радио "Фокус". Той напомни, че..
Жителите на петричкото село Кавракирово излязоха на протест заради внесено предложение до общинския съвет на община Петрич, което засяга близо 1000 декара горски терен. Според протестиращите става дума за изграждане на фотоволтаичен парк, който ще..
Непоносимите горещини, които връхлетяха Балканите през последните седмици, причинявайки изпепеляващи пожари и в България, застрашават живите организми в Черно море. Еколози алармират, че рекордните температури са пагубни не само за хората и..
Непоносимите горещини, които връхлетяха Балканите през последните седмици, причинявайки изпепеляващи пожари и в България, застрашават живите..
Близо 60 представители на български училища зад граница, университетски преподаватели и експерти в областта на образованието ще вземат участие в..
През нощта , главно в Североизточна България, ще има временни увеличения на облачността и на отделни места ще има краткотрайни валежи с гръмотевици. В..