Българите са адаптивни хора, могат да живеят и работят къде ли не по света. Но това не им пречи да изпитват носталгия по „изгубената“ родина и да търсят българското, без значение дали става дума за прекия контакт със сънародниците или за достъп до книга на български или българска храна.
Такава упорита носталгия изпитва в Южна Италия нашата сънародничка Маргарита Лазарова. Заминава за Ботуша, отначало за малко, защото губи работата си като счетоводител у нас, но остава там цели 20 години. И до днес не прекъсва връзката с родината. Обича да се свързва с българи, установили се на Апенинския полуостров. Казва, че повечето са там, за да помагат и издържат роднини в България. Според нея в Италия българите се отличават от останалите чужденци със своята честност, работливост, скромност и състрадателност.
„Това, което най-много липсва на българина в чужбина е българският език“ – твърди Маргарита. Започнала да записва приказни истории, които сама е измисляла в детството си. Така, след десет години, се ражда нейната книжка за деца с приключенията на „Тропчо и Говорещото ухо“.
Красивите илюстрации към приказките са на младия художник Веселин Чакъров, който направил героите точно както тя ги е описала.
„На корицата на моята книжка е нарисувана типичната писана българска каручка – едно магаренце и едно детенце на каручката. Това са приказки, които ни връщат в стари времена. Исках да се върна малко назад – към корените на българина, към добротата, към честността – обяснява Маргарита Лазарова пред Радио България. – Нашите млади хора имат нужда от това. Започнах да пиша в момент на носталгия. Аз не вярвах, но книжката има успех и обиколи света. Тя достигна до българчета в Англия, в САЩ, Германия и изобщо в цяла Европа. Това ме радва! Нека хората да четат на родния си език. Скоро ще излезе и втората книжка с приказки, а едновременно с това пиша и разкази за неволите на българската емиграция тук, които обикновено остават скрити“.
Маргарита твърди, че сънародниците, които среща зад граница знаят, че трябва да се докажат чрез труда си и затова дават най-доброто от себе си.
„Някои хора твърдят, че в чужбина има всичко и се живее по-добре, но не е така. Носталгията е навсякъде с нас. Затова ние, българите, се събираме, говорим, празнуваме заедно. Тук всички имаме обща съдба. Наскоро при нас детето на едно семейство от малцинствата беше прието за студент в университета. Всички споделяме тяхната радост, защото това е успех за едно българско дете. Ако някой изпадне в беда, всички се организират да помагат и това много ни крепи.“
Снимки: facebook/Приказките-на-баба-Литка
Днес се навършва една година от отвличането от хутите в Червено море на двама български моряци като част от екипажа на кораба Galaxy Leader. По този повод молебен за здравето и спасението на сънародниците ни беше отслужен в моряшкия храм "Свети..
Служебният премиер Димитър Главчев увери, че не се предвижда увеличение на осигурителната вноска. Главчев присъства на представяне на нов изкуствен интелект от последно поколение, работещ на български език, създаден от Института за..
Годишно поне 20-30 души от строителството губят живота си, посочи пред БНР вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов. Той коментира тежкия инцидент в София, при който загина един работник, а други пострадаха, заради незаконен ремонт в сглобяемо..
От следващата учебна година профилираната гимназия с интензивно изучаване на румънски език "Михай Еминеску" може да бъде преместена в сграда в центъра на..
В Деня на християнското семейство, в брой 27 на предаването, слушайте: Какви неразказани френско-български истории разказва българското..
Френско-българска търговска и индустриална камара днес организира посрещане на новото божоле в София. По стара френска традиция всяка година в третия..