Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ден на бесарабските българи

България – сбъдната мечта за студентите от Украйна и Молдова

Снимка: Георги Димов

На 29 октомври се отбелязва Денят на бесарабските българи. Тази историческа общност (днес в пределите на Молдова и Украйна) не само е запазила над 200 години българско самосъзнание, традиции и език, но и допринесла за изграждането на българската държава и формирането на българското Опълчение през Освободителната война (1877-1878г.). Бесарабските българи са дали на страната ни много изявени личности, сред които двама министър-председатели - Димитър Греков и Александър Малинов, първия ректор на Софийски университет акад. Александър Теодоров-Балан и много други.

Датата е свързана с освещаването на храм „Свето Преображение Господне“ в Болград през 1838 година. Там се намира и прочутата първа българска Болградска гимназия „Георги Сава Раковски“ (от 1858 г.).

Българска гимназия „Георги Сава Раковски“

Броят на бесарабските българи днес е около 230 хил. души. От 1993 г., когато с постановление на Министерския съвет държавните висши училища започнаха прием на българи от чужбина, в България пристигат хиляди млади сънародници от Молдова и Украйна. Много от тях след завършване на висшето си образование остават в страната, работят, създават семейства.

Кои са те, студентите от Бесарабия, какви са трудностите и радостите им и как ги приема прародината България?

Малвина Митева

Малвина Митева е от Измаил, Украйна. Следва „Архитектура“, V курс, в Университета за архитектура, строителство и геодезия в София. Тя е и певица в народния хор при Ансамбъл "Гоце Делчев" и в Пътуващото читалище „Бащино огнище“, поканена да изпълнява песни от фолклора на бесарабските българи. Нейните корени са от Ямболско /Югоизточна България/, а България винаги е била в сърцето й:

„За следването в България бях твърдо решила още като ученичка. Преди живяхме тук, майка ми е учила в Шумен. Много ми се искаше да се върна. При нас има организации към Конгреса на българите в Украйна, които помагат при кандидатстването в български университети. Имаме български неделни училища, където се учи български език, литература, история на България, география, дори хореография и български народни песни. Ние от Бесарабия и от други държави, където има българи по народност, идваме тук да учим по 103-то Постановление. Получаваме образованието безплатно, освен това имаме възможност да получаваме стипендия за успех. Студентски град в София е обособен за студенти, има всичко необходимо. Не съм срещала никакви проблеми с това, че съм чужденка, дори обратното – това предизвиква интерес, как живеем ние, бесарабските българи извън България. Защо съм дошла – това е най-често задаваният въпрос. Определено се знае за това, че има българи в Бесарабия. Не само сред преподавателите, но и сред моите връстници“.

Основен проблем след пристигането в България се оказва езиковият. Въпреки че повечето студенти от Бесарабия в семействата си говорят български, запазените архаични диалектни говори сериозно се различават от езика в България. Освен това, студентите пристигат едва 17-годишни и трябва да свикнат с новите реалии далеч от дома – разказа пред Радио България Катерина Довган, от украинския град Приморск, Запорожка област:

„Аз вече завърших „полска филология“ в Софийския университет. Реших да дойда в България защото имам български корени. Учех в Украинско-българска гимназия, участвах в много събития по повод български празници. След успешни участия в олимпиади по български език бях приета в български университет без изпити.
Катерина Довган
Като първо впечатление остана доброто отношение на хората, които срещах, готови да ме упътят, колегите в университета много ми помагаха… В първи курс за всички нас е осигурена стипендия, независимо от успеха, помагаха ми и родителите. От
II курс вече започнах да работя, за да се издържам. Пандемията ни засегна в последния семестър на следването, дистанционното обучение се оказа много трудно. Имахме и притеснения, как ще бъдат организирани държавните изпити, защитата на дипломна работа. Засега мисля да остана в България“.

Анастасия Романова, от град Тараклия, център на българите в Молдова, сега е студентка II курс в Университета за национално и световно стопанство в София, специалност „Икономика и бизнес“.

Да дойда в България беше като някаква мечта, още от училище – сподели тя. – Дипломата от България има европейска стойност, това също изигра роля. Тук много ме впечатли културата, която обединява много хора. Много ми харесва природата на България – гори, планини… Много е красиво!
Анастасия Романова
Български език учихме от първи клас в училище и в детската градина, идваха и преподаватели от България. Сега живея на общежитие, условията са добри, цените са същите като в Молдова. Получавам стипендия за добър успех, помагат ми и родителите, тъй като все още не съм започнала да работя. Много добре се чувствам в България. В началото ми беше мъчно за семейството, роднините. Но хората наоколо бяха много отзивчиви и добронамерени, помагаха ми, това много ме впечатли. Запознах се с нови приятели и вече се чувствам много по-добре!“

Снимки: Георги Димов, личен архив, Facebook / Малвина Митева, Катерина Довган и Анастасия Романова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Йорданка Чобанова оглави Представителството на ЕК в България

Йорданка Чобанова официално оглави постоянното представителство на Европейската комисия в България. Последният пълноправен ръководител на тази позиция беше Огнян Златев, който заемаше поста до средата на 2019 г. От 2016 до 2021 г. Чобанова е..

публикувано на 19.03.24 в 00:25

Слаби валежи от дъжд и захлаждане във вторник

Във вторник , 19 март, през страната ще премине студен атмосферен фронт. Ще бъде облачно с валежи от дъжд, главно в Южна България и североизточните райони. Вятърът ще е умерен, от северозапад, в източните райони – от североизток и с него ще нахлува..

публикувано на 18.03.24 в 20:10

България днес – 18 март 2024 г.

От днес започва Великият или Великденският пост, който християнската църква нарича "предверие на божественото покаяние" или Голяма четиридесетница, през която хората, постейки, се отказват от своите грехове, "очистват се" и се доближават до Иисус..

публикувано на 18.03.24 в 19:00