Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Ден на бесарабските българи

България – сбъдната мечта за студентите от Украйна и Молдова

Снимка: Георги Димов

На 29 октомври се отбелязва Денят на бесарабските българи. Тази историческа общност (днес в пределите на Молдова и Украйна) не само е запазила над 200 години българско самосъзнание, традиции и език, но и допринесла за изграждането на българската държава и формирането на българското Опълчение през Освободителната война (1877-1878г.). Бесарабските българи са дали на страната ни много изявени личности, сред които двама министър-председатели - Димитър Греков и Александър Малинов, първия ректор на Софийски университет акад. Александър Теодоров-Балан и много други.

Датата е свързана с освещаването на храм „Свето Преображение Господне“ в Болград през 1838 година. Там се намира и прочутата първа българска Болградска гимназия „Георги Сава Раковски“ (от 1858 г.).

Българска гимназия „Георги Сава Раковски“

Броят на бесарабските българи днес е около 230 хил. души. От 1993 г., когато с постановление на Министерския съвет държавните висши училища започнаха прием на българи от чужбина, в България пристигат хиляди млади сънародници от Молдова и Украйна. Много от тях след завършване на висшето си образование остават в страната, работят, създават семейства.

Кои са те, студентите от Бесарабия, какви са трудностите и радостите им и как ги приема прародината България?

Малвина Митева

Малвина Митева е от Измаил, Украйна. Следва „Архитектура“, V курс, в Университета за архитектура, строителство и геодезия в София. Тя е и певица в народния хор при Ансамбъл "Гоце Делчев" и в Пътуващото читалище „Бащино огнище“, поканена да изпълнява песни от фолклора на бесарабските българи. Нейните корени са от Ямболско /Югоизточна България/, а България винаги е била в сърцето й:

„За следването в България бях твърдо решила още като ученичка. Преди живяхме тук, майка ми е учила в Шумен. Много ми се искаше да се върна. При нас има организации към Конгреса на българите в Украйна, които помагат при кандидатстването в български университети. Имаме български неделни училища, където се учи български език, литература, история на България, география, дори хореография и български народни песни. Ние от Бесарабия и от други държави, където има българи по народност, идваме тук да учим по 103-то Постановление. Получаваме образованието безплатно, освен това имаме възможност да получаваме стипендия за успех. Студентски град в София е обособен за студенти, има всичко необходимо. Не съм срещала никакви проблеми с това, че съм чужденка, дори обратното – това предизвиква интерес, как живеем ние, бесарабските българи извън България. Защо съм дошла – това е най-често задаваният въпрос. Определено се знае за това, че има българи в Бесарабия. Не само сред преподавателите, но и сред моите връстници“.

Основен проблем след пристигането в България се оказва езиковият. Въпреки че повечето студенти от Бесарабия в семействата си говорят български, запазените архаични диалектни говори сериозно се различават от езика в България. Освен това, студентите пристигат едва 17-годишни и трябва да свикнат с новите реалии далеч от дома – разказа пред Радио България Катерина Довган, от украинския град Приморск, Запорожка област:

„Аз вече завърших „полска филология“ в Софийския университет. Реших да дойда в България защото имам български корени. Учех в Украинско-българска гимназия, участвах в много събития по повод български празници. След успешни участия в олимпиади по български език бях приета в български университет без изпити.
Катерина Довган
Като първо впечатление остана доброто отношение на хората, които срещах, готови да ме упътят, колегите в университета много ми помагаха… В първи курс за всички нас е осигурена стипендия, независимо от успеха, помагаха ми и родителите. От
II курс вече започнах да работя, за да се издържам. Пандемията ни засегна в последния семестър на следването, дистанционното обучение се оказа много трудно. Имахме и притеснения, как ще бъдат организирани държавните изпити, защитата на дипломна работа. Засега мисля да остана в България“.

Анастасия Романова, от град Тараклия, център на българите в Молдова, сега е студентка II курс в Университета за национално и световно стопанство в София, специалност „Икономика и бизнес“.

Да дойда в България беше като някаква мечта, още от училище – сподели тя. – Дипломата от България има европейска стойност, това също изигра роля. Тук много ме впечатли културата, която обединява много хора. Много ми харесва природата на България – гори, планини… Много е красиво!
Анастасия Романова
Български език учихме от първи клас в училище и в детската градина, идваха и преподаватели от България. Сега живея на общежитие, условията са добри, цените са същите като в Молдова. Получавам стипендия за добър успех, помагат ми и родителите, тъй като все още не съм започнала да работя. Много добре се чувствам в България. В началото ми беше мъчно за семейството, роднините. Но хората наоколо бяха много отзивчиви и добронамерени, помагаха ми, това много ме впечатли. Запознах се с нови приятели и вече се чувствам много по-добре!“

Снимки: Георги Димов, личен архив, Facebook / Малвина Митева, Катерина Довган и Анастасия Романова

Още от категорията

България отпусна средства за издаването на книги по български език в Молдова

Министерството на външните работи на България е отпуснало 30 400 лева /над 15,5 хил. евро/ за издаването на книги по български език в Молдова. За това е съобщила командированият специалист от МОН България в Район Тараклия д-р Мария Делибалтова, цитирана..

публикувано на 27.11.20 в 19:43
Посолството на Великобритания в София

Българи, пристигащи във Великобритания, без карантина след отрицателен PCR на 5-ия ден

Посолството на Великобритания е информирало българското Министерство на външните работи с нота, че българските граждани, пристигащи в Англия, ще могат да се освобождават от задължителната 14-дневна карантина, ако след петия ден от самоизолацията си..

публикувано на 27.11.20 в 19:32

Обсъден бе Планът за възстановяване и устойчивост на България

Националният съвет за тристранно сътрудничество, обединяващ представители на синдикатите, работодателите и правителството, обсъди проекта на План за възстановяване и устойчивост на България. Основните акценти на Плана са Иновативна България, Зелена..

публикувано на 27.11.20 в 18:36