Здраве чрез движение - това е каузата на младия будител. С всеотдайността и ентусиазма си той повлече след себе си хиляди последователи в цяла България. Какво знаем за него?
37-годишният търновчанин загърбва работата си в един от топ университетите на САЩ – Carnegie Mellon University, където участва в разработването на нови генетични биосензорни технологии и през 2014 г. се завръща в България, за да преследва мечтата си. А тя е да запази здравето на хората. Така се ражда инициативата „Търново рънс“ – насочена към мотивация на хората към здравословен начин на живот. Заедно със свои съмишленици, Калин организира безплатни тренировки на открито, йога, планински преходи, велоприключения, семинари, информационни кампании, лагери и пр. А ентусиазмът му е заразен. „Групата ни израства, ставаме все повече. Когато ходим по планината сме по 200-300 човека. Миналата година бихме рекорда – 360 души изкачихме заедно Балкана”- казва Калин .
Той обикаля България, среща се с млади хора, за да ги мотивира да спортуват. „Урокът е, че противно на нашата народна поговорка „Една птичка пролет не прави“, се оказа, че всъщност една птичка може пролет да направи! Хората са обезверени, особено младите. За тях опцията е „бягам някъде, нищо няма да се случи!“. Обаче те виждат момче като мен, което е имало мечта и е успяло да увлече за последните 4-5 години толкова много хора. Те виждат как се появяват и други лидери в техния град, които също започват да правят събития и които също те карат да повярваш, че нещо ще се случи! Това е основният урок - урокът за обединението. Защото зад всички тези спортни и здравословни събития стоят нашите обединени усилия за изграждане на позитивна среда. И убеждението, че здравето идва чрез самата среда“- казва Калин.
Професионалното му изграждане обаче е свързано с генното инженерство. Какво накара младият българин да кривне от добре начертаната кариерна пътека, за да се посвети на една кауза?
„Мечтата ми винаги беше това да е за здравето на хората. Увлечен от 21 в., че поредното изобретение ще изцери света от всичко, си дадох сметка, че социализацията, превенцията и изграждането на здравната общност са много по-дълбоко вкоренени в здравето на хората, отколкото последната генетична терапия, която струва 550 хил.щ.д. за един човек и е недостъпна за повечето. Осъзнах, че здравето не е просто едно подскачане в парка или бягане – джогинг! Всъщност, ние така започнахме, но израснахме в много по-широк социален контекст. Вече правим почиствания около града, за да изградим чиста среда! Защото здравето е и чистота, здравето е и социализация. Правим здравна социализация, правим каузи по домове. Сега искаме да боядисваме мостове, огради, какво ли не… Най-добрият начин да докараш човек до финалната цел, е когато той самият го пожелае. А той го пожелава, когато средата му показва правилния път“ – казва в заключение Калин Василев.Мечтата му е да изгради един огромен безплатен здравен център. Нещо като дом на здравето, но с тренировъчен и образователен аспект, който да бъде на разположение на хората.
Съставил: Венета Николова
Снимки: БНР, TarnovoRuns
През 1920 г. една млада жена с деветмесечно бебе е поставена пред тежък житейски избор – да остане в София при своя съпруг, да замине при родителите си в Одрин или да избере установилия се в Солун брат. След два месеца на разпити, молби, писма и..
Неотдавна австрийският град Залцбург присъди най-висшето си отличие в областта на изкуството и културата на композиторката от български произход Александра Карастоянова-Херментин. И макар от десетилетия да присъства с творенията си, а в началото на..
Нуредин Нурединай произхожда от историко-географската област Го̀ра в Североизточна Албания, в която 90 % от жителите се самоопределят като българи ( Преброяване`2023 ) . В Албания най-много са българите в Кукъска Гора и Голо Бърдо..
През 1920 г. една млада жена с деветмесечно бебе е поставена пред тежък житейски избор – да остане в София при своя съпруг, да замине при родителите си..